Владетелката на замъка
- Автор: Холт Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вирджиния Драгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелката на замъка». Краткое содержание книги:
Когато стъпва в студения замък Мелин и се сблъсква с мрачния му господар Конън и неговата своенравна дъщеря, тя още не знае, че скоро ще срещне и сянката на Владетелката на замъка; че ще последва Конън в тъмната страна на любовта; и че накрая…
Само Джили не влизала в сметките й. Кой би предположил, че клетото създание ще изиграе такава важна роля в дяволския й план? Джили обичала Алис така силно, както по-късно обичаше и мен. Детето знаело, че Алис все още е в замъка, защото тя всяка вечер й пожелавала лека нощ дори и когато отивала някъде на вечеря или на бал. Джили не вярвала, че тя е забравила да й пожелае „Лека нощ“ преди да замине — просто Алис никога не забравяла това. Детето си мислело, че господарката все още е в замъка и непрекъснато я търсело. Бях видяла нейното лице зад тайното прозорче. Джили познавала всички скрити отвори в замъка и непрекъснато ги използвала, за да наблюдава Алис.
Тя видяла как двете със Селестин сме прекосили балната зала и сме влезли в параклиса. Затова бързо отишла при другото тайно прозорче, за да може да ни наблюдава. Когато сме се приближили към килията на прокажените, Джили вече не ни виждала, уплашила се и се качила в стаята на г-ца Джансън. Стигнала тъкмо в мига, в който сме влезли вътре. Зачакала да излезем. Чакала много дълго, но не се появил никой, защото Селестин се измъкнала през градината, убедена, че никой не я е видял да влиза в замъка.
Докато аз съм бълнувала трескаво, затворена с мъртвата Алис, Джили наблюдавала вратата на килията от стаята на г-ца Джансън.
Конън се прибрал към единайсет часа и много се изненадал, че не го чакам.
Посрещнала го г-жа Полгри.
— Съобщете на г-ца Лий за пристигането ми — наредил й той. Бил много засегнат от обстоятелството, че съм легнала да спя без да го дочакам. Конън е мъж, който е свикнал да бъде уважаван и почитан.
Когато г-жа Полгри му казала, че не съм в стаята си, всички се втурнали да ме търсят. Конън си помислил, че съм избягала с Питър Нанзълок, както подметнала подлата Селестин.
— Г-н Нанзълок мина да се сбогуваме. Тази вечер е хванал влака за Лондон…
Често се питам след колко време щяха да разберат, че не съм заминала с Питър за Австралия. Представям си какво би могло да се случи: Конън щеше да загуби вярата си в хората и вероятно щеше да продължи връзката си с лейди Треслин. Селестин обаче щеше да се погрижи да не се стигне до брак. Постепенно щеше да намери някакъв начин, за да осъществи съкровената си мечта: да стане господарката на Маунт Мелин.
Колко лесно всичко това би могло да се превърне в действителност! Мъртъвците не говорят — единствено Алис и аз щяхме да знаем истината, но щяхме да бъдем само два скелета, скрити в мрачната дупка зад килията на прокажените. Историята на Алис и Марта щеше да остане завинаги в тайна, ако едно нещастно дете, родено в мъка и живеещо в мрак, не бе посочило пътя към истината.
Конън често ми разказваше за суматохата, настъпила в замъка, когато разбрали, че съм изчезнала. Джили стояла до него, дърпала палтото му и се мъчела да каже нещо.
— Бог да ни прости — казваше той, — но мина доста време, преди да й обърнем внимание.
Тя ги повела към килията на прокажените и казала, че ме видяла как влизам вътре.
В първия момент Конън си помислил, че съм се измъкнала през градината, за да избягам с Питър.
В килията на прокажените било мръсно и влажно, ала Конън забелязал на стената отпечатък от човешка ръка и повярвал на Джили.
С големи усилия открили тайния механизъм на вратата. Минали цели десет минути, но най-сетне стената хлътнала навътре.
Намерили мен… намерили и Алис.
Селестин веднага беше отведена в Боудмин, за да бъде съдена за убийство. Побърка се преди започването на процеса. Отначало си мислех, че разиграва поредния си театър. Умря след двайсет години, прекарани в лудницата.
Тленните останки на Алис бяха погребани в семейната гробница. Омъжих се за Конън три месеца след това.
Дълго не можех да се отърся от преживения ужас; повече от година сънувах кошмари. Няма нищо по-страшно от това да те погребат жив!
Леля Аделаид настоя сватбеното тържество да се състои при нея в Лондон. Тя бе убедена, че най-много е допринесла за щастливия ми брак Филида, Уилям и децата също присъстваха. Всички бяхме много радостни.
След това заминахме на сватбено пътешествие в Италия, както възнамерявахме, а след месец се прибрахме у дома — в Маунт Мелин.
Когато разказвам тази история на внуците си, миналото оживява пред очите ми. Алвиън е щастливо омъжена в Девъншир, а Джили и до ден днешен е с мен. Всеки момент ще ми сервира кафе в онази беседка, където за първи път видях Конън и лейди Треслия заедно.