Пактът „Касандра“
- Автор: Шелби Филип, Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пактът „Касандра“». Краткое содержание книги:
В свръхсекретна лаборатория в Русия се пази изолиран вирус, който след генетични преобразувания може да се превърне в биологично оръжие, което да унищожи половината човечество за четвърт час. А когато са замесени глобални корпоративни интереси и обикновена човешка алчност — една крачка дели света от Апокалипсиса.
Конспирацията добива такъв размах, че земното кълбо се оказва тясно. Единственият шанс неизбежното да бъде спряно остава… откритият космос.
Източник: http://www.books.bg/book.php?ISBN=9547332058
— Каза ли ти името си?
— Представи се като Герд.
— Как ти плати Герд?
— Парите бяха депозирани в банкова сметка в Офенбах банк. Ръководи я господин Вайзел.
Вайзел! Името, което Питър Хауъл бе изтръгнал от корумпирания италиански полицай Дионети…
— Господин Вайзел… Срещали ли сте се?
— Да. Няколко пъти.
— А с Герд?
— Никога.
Смит погледна към Киров, който кимна, за да покаже, че според него Берия казва истината. И Смит мислеше така. Беше очаквал, че Берия работи с посредници. Швейцарските банкери бяха сред най-добрите в бизнеса.
— Знаеш ли какво взе от руския охранител? — продължи Смит.
— Микроби.
Смит затвори очи. Микроби…
— Знаеш ли името на човека, на когото предаде микробите на московското летище?
— Мисля, че беше Робърт. Не беше истинското му име.
— Знаеше ли, че ще трябва да го убиеш?
— Да.
— Герд ли ти каза да го направиш?
— Да.
— Герд споменавал ли е американци? Някога контактувал ли си пряко с американци?
— Само с шофьора си. Но не знам името му.
— Той говорил ли ти е някога за Герд или за някой друг?
— Не.
Смит направи пауза, за да овладее объркания поток на мислите си. Който и да провеждаше тази операция, явно беше издигнал непреодолима преграда между него и убиеца.
— Иван, не искам да слушаш това.
— Добре — Берия се обърна на другата страна. Лицето му беше безизразно.
— Джон, той няма какво повече да ни каже — обади се Киров. — Можем да измъкнем още малко подробности, но не знам дали си струва — генералът разпери ръце. — Нещо ново за линкълна?
— Това е кола на НАСА. Използват я десетки шофьори. Клайн все още проучва нещата — Смит направи пауза. — Трябваше да пипнем шофьора. Сега вече сигурно е съобщил, че Берия е изчезнал. Шефовете му ще стигнат до очевидния извод. Отсега нататък ще бъдат много по-предпазливи.
— Говорихме за това — напомни му Киров. — Невъзможно беше сами да хванем Берия и шофьора. Щеше да ни трябва подкрепление.
— Берия ни даде две имена: Офенбах банк и господин Вайзел — обобщи Смит и разказа на Киров за венецианската връзка.
Руснакът вдигна глава.
— Вайзел трябва да е работил с Герд. Може да са разговаряли, дори да са се срещали…
Смит довърши мисълта му:
— В такъв случай сигурно знае истинското име на Герд, нали?
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Когато Иван Берия не се появи в уреченото време, шофьорът на линкълна слезе от колата. В този квартал имаше голяма вероятност до два-три часа да я откраднат. След това щяха или професионално да я разглобят на съставните й елементи в магазин за авточасти, или дребни крадци да я нарежат на парчета. При всички случаи колата щеше да изчезне безследно.
Дори ако властите по някакъв начин изпревареха кражбата, автомобилът нямаше да ги наведе на следа. Шофьорът беше карал само с ръкавици; едва ли щяха да намерят някакви улики, които да ги отведат при него. Името му не фигурираше никъде в документите на НАСА. Колата беше записана на името на шофьор, който понастоящем работеше в Пасадина, Калифорния.
На станцията на метрото при Кънектикът авеню и Кю стрийт човекът се обади на началника си. Спокойно обясни какво се е случило и предположи, че убиецът е заловен. От другия край го инструктираха да отиде незабавно на летище „Дълес“. В един багажен сейф го очакваха два плика: единият с пари и документи за самоличност, другият с дрехи. Щеше да намери и билет до Канкун, Мексико, където трябваше да остане до второ нареждане.
След като приключи разговора си със шофьора, Антъни Прайс се обади на доктор Карл Бауер, който се бе завърнал от Кейп Канаверал, Хавай, където се бе срещал с Дилън Рийд, за да му предаде променения вирус на едрата шарка.
— Става дума за онзи проблем. Нали изпрати твоя човек да го разреши? — заговори той с рязък тон. — По-лошо е от миналия път.
След като съобщи на Бауер всички подробности, Прайс добави:
— Ако Берия е заловен, можем да се обзаложим, че това е работа на Смит. Накрая ще проговори — ако вече не го е направил.
— И да го е направил, какво от това? — попита Бауер. — Не се е срещал с никого от нас. Не знае имената ни. Трилор е мъртъв. Следата свършва до него.
— Следата трябва да свърши до Берия! — отсече Прайс. — Трябва да се заемем с него.
— Докато е в ръцете на Смит? — попита саркастично Бауер. — Моля те, кажи ми как смяташ да се добереш до него.
Прайс се подвоуми. Смит едва ли държеше Берия във федерален затвор или в някой арест. Вероятно го беше скрил някъде, където никой не можеше да го намери.
— Тогава трябва да ускорим нещата — каза той. — Да отвлечем вниманието.