Рейн-сан: Реквием за един убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Реквием за един убиец». Краткое содержание книги:
Но точно тогава получава съобщение от бившия агент на ЦРУ Джим Хилгър: „Пленили сме приятеля ти Докс. Прави каквото ти се казва, иначе бившият морски пехотинец ще умре.“
Рейн не е сигурен, че Хилгър няма да убие Докс, след като изпълни поръчките му. И дали всичко не е капан за самия него?
От измамно спокойните плажове на Бали, през булевардите на Париж до градските каньони на Силиконовата долина и Ню Йорк Рейн трябва да се бори с възрастта си, враговете си и най-вече с убиеца вътре в себе си — битка, от която дори самият той не е сигурен, че ще излезе невредим.
Той се ухили широко, по момчешки.
— Изчакай и ще видиш.
Взехме такси до един от множеството пазари за храна, с които е осеян градът и където сервират евтини сингапурски ястия. Те са много популярни и по сергиите има хора и след полунощ, но бяхме изпреварили тълпите обядващи и лесно си намерихме маса. Седнахме на пластмасови столове под огромен плажен чадър и хапнахме пилешки шишчета и телешко, преглъщайки ги със сок от манго. Докато ядяхме, Боаз ме прикани отново да погледна в раницата му, която беше оставил на бетонния под между двама ни.
Така и направих. Както ми беше казал вече, в раницата имаше снимачно оборудване: фотоапарат „Никон“, множество обективи, преносими светкавици, триножник и батерии.
— Не разбирам — учудих се. — Какво да видя?
Той отново се ухили по момчешки.
— Да си чувал за „активна отказваща система“?
— Не. Трябва ли?
— Това е името, което Пентагонът е дал на несмъртоносното милиметрово вълново оръжие. Американската армия го използва в Ирак.
— Добре… — заинтригувах се.
— Стреля с електромагнитни вълни с честота деветдесет и пет гигахерца. Сварява влагата по кожата, но само на дълбочина 0,4 милиметра. Боли ужасно, но не поразява.
Погледнах по-навътре в раницата.
— И твоите хора са разработили преносима версия.
— Точно така. Оръжието на Пентагона е създадено по поръчка от „Рейтеон“ и е качено на камион. Много е мощно, обсегът му е над километър, но е голямо. Това тук действа в малък обсег, но можеш да го носиш в раница.
— Минава ли през стени? — попитах неуверено.
— Това е… проблемната част. Можеш да нагласиш честотата. По-късите вълни минават през стени. Но също така причиняват и по-големи поражения.
— Значи, ако не го нагласиш правилно…
— Точно така, ще свариш заложника заедно с терористите. След това репортажите по телевизията ще са ужасни. Ако го направиш както трябва обаче, никой няма да получи нещо по-тежко от обикновено изгаряне.
Кимнах.
— Какво е усещането?
Той се усмихна.
— Искаш ли да опиташ?
— Просто ми кажи.
Той се засмя.
— Мъдро решение. Веднъж се подложих на въздействието му. Чувстваш се все едно кожата ти гори, толкова просто е. В „Сайрет Маткал“ си бяха организирали малко състезание. Пет хиляди шекела за този, който може да вкара три патрона в мишена с диаметър от двайсет и пет сантиметра от десет метра разстояние, след като е ударен с това оръжие. За тези мъже това е детска игра, те са отлични стрелци. Обикновено вкарват поредни патрони в диаметър от два сантиметра и половина от доста по-голямо разстояние.
— И какво стана?
Той отново се засмя.
— Не успяха. Само се мятаха и бягаха. Никой не поиска да опита втори път. След като се разчу как действа, вече не се намират доброволци.
— Харесва ми — казах.
Той кимна.
— Не се и съмнявам. Без разузнаване…
— Да, знам. Дилайла вече беше достатъчно убедителна по този въпрос.
Той ме погледна.
— Добре ли се държиш с нея?
И аз го погледнах в очите.
— Това изобщо не ти влиза в работата.
Той сви рамене.
— Тя ми е колега и ми е като сестра. Пазим си гърбовете.
Кимнах.
— Много мило, че попита тогава.
— Е? Добре ли се държиш с нея?
Не се въздържах и се засмях. И той се засмя след мен.
— Знам, знам — добави. — Израелците сме настоятелни. Знаеш ли, че в иврит няма дума за „извинявай“?
— Какво?
Той сви рамене.
— Стара шега. Но има известна истина в нея. Прости ми, ако си пъхам носа където не трябва.
— Ние… се справяме — отвърнах му, като си мислех за това, което тя ми каза по телефона само преди няколко часа. — Не ни е лесно обаче.
Той отново се засмя.
— Никога не е лесно, приятелю. Никога.
Помълчахме известно време.
— Имаш ли… семейство? — попитах го.
Той кимна.
— Трима синове и малка дъщеря. Слава богу, най-накрая имам момиче. Жена ми беше готова да се откаже. А ти?
— Дълга история — казах след кратка пауза.
Отново притихнахме и този път той наруши тишината.
— Защо Хилгър е отвлякъл приятеля ти? — попита.
— Има ли значение?
Той сви рамене.
— Няма да повлияе на това, което ще се случи на Хилгър.
— Напротив, влияе. Гарантира го.
— Добре.
Довършихме обяда си.
— Е? — попита той. — Как смяташ да го направиш?
Свих рамене.
— Покажи ми как да използвам устройството. Аз ще се погрижа за останалото.
Той кимна.
— Дължа сто шекела на Дилайла.
— Какво?
— Тя се хвана на бас с мен, че ще кажеш точно това.
Погледнах го изумен.
— Не мога да ти покажа. Трябва ти обучение и опит. Налага се аз да огледам терена. Ако се нагласи неправилно по един начин, няма да има никакъв ефект. Ако го объркаш по друг, тогава сваряваш вътрешностите на приятеля си. А докато ти се опитваш да намериш точната честота, вероятно хората на яхтата вече ще стрелят по теб. Не бъди глупак.