Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)

И за всичко това научихме в Рим дори не от Авъл Албин, ами от самия Югурта, който взел, че пратил копие от подписания договор до Сената, придружавайки го с писмо, в което остро се жалвал от римското предателство: как така легионите ни щели да нахлуват в една мирна и добронамерена съседска държава, която досега и пръст не е вдигала срещу Рим. Като ти пиша, че Югурта е пратил посланието си до Сената, разбирай, че е имал наглостта да го прати не на друг, а на своя най-стар и върл враг Марк Емилий Скавър, в качеството му на принцепс сенатус. Разбира се, твърде добре премерена обида по адрес на консулите, да се обърне не към тях, а към председателя на Сената. Да не ти разправям каква беше реакцията на Скавър! Незабавно свика Сената и принуди Спурий Албин на глас да признае всичко онова, което дотогава бе съумявал да прикрие. Стигна се дотам да разберем, че Спурий съвсем не бил толкова незапознат с плановете на брат си, колкото е твърдял. Всички бяха изумени. А след това започнаха такива грозни сцени, че чак ми е неприятно да ти ги описвам: само за броени минути цялата проалбиновска партия се обърна на сто и осемдесет градуса и консулът трябваше да признае, че всъщност брат му го е известил за случилото се седмица по-рано. От думите му се разбра, че Югурта е заповядал на Авъл Албин незабавно да се връща в Римска Африка, забранявайки му занапред кракът му да стъпи на нумидийска територия. И така, стои си сега Авъл Албин в римската провинция и чака от брат си директиви какво да прави по-нататък.“