Спектакълът на Злото
- Автор: Диль Уильям
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Спектакълът на Злото». Краткое содержание книги:
- Шега? О, не! Успокойте се, Мартин. Всяко нещо по реда си.
Към Максимума водеше дебела стоманена врата. Младият пазач им се усмихна. Натисна някакъв бутон под бюрото си и стоманената плоскост се плъзна встрани. Бледата светлина от неоновите лампи на тавана разкри пред тях широк коридор с още врати. Зад една от тях се чуваше шум, но наоколо не се виждаше жива душа. Удуьрд поведе Вейл към първата врата вдясно, отключи я и влезе пръв.
В стаята имаше бюро, три стола, масичка, върху която бе поставен телевизор, и сгъваемо легло. Прозорецът беше на около метър и половина от пода. Мебелите и стените бяха боядисани в бяло.
Вейл си спомни последния път, когато беше идвал тук. За десет години почти нищо не се беше променило.
- Това неговата... как му беше името?
- Реймънд Вьлпс.
- Това неговата стая ли е?
- Не, не, това е приемната, както шеговито я наричаме. Стая за посещения.
- Значи тук все пак идват външни хора?
- Да. Пациентите в Максимума нямат право на посещения в стаите си, затова осигуряваме тази стаичка за евентуалнлте посетители. Болните нямат право и да се виждат помежду си.
- Не могат ли да разговарят един с друг?
- Не. Знам, че звучи примитивно. Причината, разбира се, е че всеки от тях е в различна степен на възстановяване. Социалният контакт би могъл да се окаже разрушителен.
- Както и пьлната изолация.
- Е, изолацията не е пълна — каза Удуьрд и вдигна рамене. — Наоколо има хора — лекари, охраната, персоналът. Пациентите не са съвсем сами. Освен това имат право да прекарват навън по един-два часа дневно.
- Но не могат да контактуват помежду си?
- Точно така.
- И Аарон не е контактувал с външни хора през всичките десет години?
- Имате предвид Реймънд.
- Реймънд или Аарон, какво значение има — раздразнено отвърна Вейл.
- Има, и то доста голямо. Седнете, Мартин. Струва ми се, че това, което ще ви кажа, ще ви изпълни с гордост.
- С гордост?
- И вие имате своя дял в него. Без вашата помощ Реймънд нямаше да съществува. Щеше да приключи живота си или на електрическия стол, или на въжето.
- Кой всъщност е Вълпс?
- Реймънд е това, което наричаме вторична личност.
- Какво?
- Вторична личност. Рой беше вторична личност. Сега Реймънд е такъв.
- Значи Аарон вече се разделя на три?
- И да, и не. Реймънд определено е трети в списъка. Но останалите вече не съществуват. Случаят не е уникален, макар че в определени отношения би могъл да бъде.
- Как?
- Ако успеем да стабилизираме Реймънд. Тоест, ако не му позволим отново да се раздвои. Обикновено става именно така.
- Откъде се появи той и кога?
- Беше създаден, за да реши проблемите между Аарон и Рой. Появи се за пръв път преди около три години.
- Кой го създаде?
- Аарон.
- Поредният спасителен механизъм?
- Не бих го нарекъл спасение. По-скоро е алтернатива. Друга форма на прехвърляне. Както вече ви обясних, прехвърлянето е съзнателна трансформация на поведенческия модел от една индивидуалност към друга. Често се проявява при шизофреници. Нещо като отрицание. Болният прехвърля чувството за вина върху друга личност, а в конкретния случай става въпрос за съвсем нова индивидуалност — Реймънд.
- Аха. Ами ако вместо Аарон в Реймънд се е преселил Рой?
- Не би се получило. Реймънд не би го позволил. Трансформацията може да се осъществи само ако реципиентът е съгласен.
- С други думи, реципиентът приема модел на поведение какъвто сам избере?
- Правилно. Реймънд няма нужда от Рой и никога не е имал.
- А Аарон се прехвърли във вас, така ли?
- Да. Трябва да уточня, че става въпрос за сериозен пробив. Не беше никак лесно. Направих всичко възможно, за да докосна чувствителността му и да го накарам да повярва в мен като в авторитет. Навремето именно това го е привлякло в Рашмьн. Аарон е искал да бъде оценен от родителите си, но тъй като те не му обръщали никакво внимание, той по-късно прехвърлил детските си желания към епископа. Моят проблем беше да спечеля отново доверието му, тъй като епископът го беше предал. Няколко години Аарон ми нямаше никаква вяра. Понякога се налагаше да контактувам и с Рой. В крайна сметка се появи Реймънд и прехвърлянето се осъществи. Аарон и Рой изчезнаха.
- И сега имате Реймънд, идеалния екземпляр.
Удуьрд изглеждаше изненадан от забележката. Нервно почеса брадата си и каза:
- Това е излишен сарказъм, Мартин. Ще го видите след малко. Първо поговорете с него, а после го съдете.
- Това, което имах предвид, е, че Реймънд сякаш съчетава най-доброто от Аарон — интелекта, мечтите, желанията...
- Именно. Аарон винаги мислеше за себе си като за невинна жертва. Не можеше да контролира Рой. Дори не можеше да контактува с него. Аз бях проводникът между двамата.