Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
Един много възрастен свещеник проведе литургията. Шефът на Слайдъл, Харпър Дънинг, прочете нещо от Библията. Тони Риналди говори за баща си. Други говореха за своя колега, своя приятел и събрат по енория. Ние всички ставахме, сядахме, коленичехме, пеехме.
През цялото това време виждах Риналди пред себе си — с ъгловатото му тяло и дългите му костеливи крайници. В кабинета ми — как внимателно си води записки със скъпата си немска писалка. В лабораторията — как оглежда черепа на Сюзън Редмон. На „Трийсет и пета“ улица — как кръвта му изтича през елегантното му сако „Армани“.
Накрая почетната част изнесе ковчега от църквата. Всички напуснахме под звуците на „На крилете на песента“ от Менделсон.
Слайдъл ни закара до гробището, където всичко се повтори, само че този път на открито. Полицаи. Опечалени. Репортери. Високопоставени лица.
Лараби беше там, облечен в черно. Тъкмо щях да му се обадя, когато една ръка потупа рамото ми. Обърнах се.
Две зелени очи бяха вперили поглед право в мен.
Чарли не проговори, а ме придърпа към себе си и ме прегърна силно.
Поставих дланите си на гърдите му, бутнах го и направих крачка назад. Защо го направих? Чувствах се неудобно от публичната проява на чувства? Или от пиянството си? Или от това, че се бяхме повъргаляли в леглото?
— Как си? — попита Чарли нежно.
— Добре — чувствах присъствието на Слайдъл на три метра от нас.
Беше се обърнал. Разговаряше с шефа си и се правеше, че не ни подслушва.
— Обадих ти се — каза Чарли.
— Бях ужасно заета.
— Тревожех се за теб.
— Добре съм. Благодаря ти за храната.
— Щеше да е по-добре, ако можех да ти сготвя нещо.
— Виж какво. Аз…
— Не ми обяснявай нищо, Темпи. Не и на мен. Направила си това, което е трябвало да направиш.
— Това не бях аз, Чарли. — Аз самата не бях сигурна какво исках да кажа.
— Кога? В четвъртък? Или в неделя?
Заговори отново, преди да успея да му отговоря.
— Да опитаме отново. Може би този път в петък?
— Има още някой, Чарли. Един детектив от Монреал. Не съм сигурна, че там всичко е приключило.
Собствените ми думи ме изненадаха. Разбира се, че всичко беше приключило. И вече бях превъзмогнала чувствата си към Райън.
— Той е много далеч оттук — каза Чарли.
По много различни начини, помислих си аз.
— „Остани до своя мъж“25 — запя тихо Чарли.
Тук вече не можах да сдържа усмивката си. Тази песен непрекъснато се въртеше по време на едно безкрайно пътуване за тенис турнир на щата. Тя стана една от постоянните шеги на отбора ни.
— На кого беше онази касета? — попитах аз.
— На Дрек Зогбауер.
— Искаш да кажеш, че сме учили заедно с някой на име Дрек Зогбауер?
Чарли сви рамене.
— Спомням си, че всички ръкопляскаха, когато шофьорът най-накрая конфискува касетата.
— Аз ръкоплясках най-възторжено. Това не беше музиката на моите хора.
Вдигнах учудено вежди.
— Кои са твоите хора?
— Феновете на „Ню Йорк Янкис“.
Отново не можах да сдържа усмивката си.
— Наистина те разбирам, Темпи. На човек му трябва време, за да се съвземе.
Разбира се, че ме разбираш, помислих си аз, като си спомних снимките на починалата му съпруга.
— Съжалявам — казах аз.
— Мога да почакам — усмихна се Чарли.
Беше тъжна усмивка, но все пак усмивка.
— Аз съм един много търпелив човек.
И в този момент го прегърнах.
Той тръгна да си ходи.
— Чарли!
Обърна се.
— Ейса Фини е бил освободен тази сутрин.
Той постави ръка на сърцето си.
— Моля те. Няма нужда от овации.
Вдигнах поглед нагоре.
— Просто признай, че съм най-великият адвокат на света.
— Това ще си остане между нас, но кажи ми, смяташ ли, че Фини е способен на насилие?
Чарли се върна обратно при мен и сниши гласа си:
— Честно казано, Темпи, не знам. Но Слайдъл е прав в едно нещо. Това момче е истинска откачалка.
— Благодаря ти.
Чарли беше изминал едва десет крачки, когато Слайдъл се отдели от Дънинг и бавно се приближи към мен.
— Беше много трогателно.
— Учили сме заедно в гимназията.
— Радвам се за теб.
Нищо не отговорих.
25
„Stand by Your Man“ — популярна песен на Тами Уинет от 1968 г. (Б.пр.)