Две малки момиченца в синьо
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Две малки момиченца в синьо». Краткое содержание книги:
97
Като се изключи настойчивият шепот на Маргарет, за да държи Кели будна, в самолета бе съвсем тихо. Всички мълчаха. Момиченцето лежеше в ръцете на майка си, очите й бяха затворени. Беше изпаднала в пълна летаргия, главичката й бе клюмнала на гърдите на майка й и сякаш всичките й сили се бяха стопили.
Агентите Карлсън и Риалто също пътуваха в самолета. Поддържаха непрекъсната връзка с главната квартира на ФБР в Бостън. Колегите им вече бяха в Кейп, за да поемат разследването. Една кола на ФБР щеше да ги чака на летището и да ги откара в полицейското управление в Хаянис, където бе разположен командният център на операцията. Преди да се качат на самолета, двамата мъже се съгласиха, че наистина съществува възможност Кели да е в контакт с Кати. А ако се съдеше по състоянието на детето в момента, може би вече бе прекалено късно да спасят близначката й.
Самолетът побираше осем пътници. Карлсън и Риалто седяха един до друг, всеки потънал в мислите си. И двамата горчиво съжаляваха, че бяха изтървали Клинт Даунс само преди няколко часа. Дори Анджи да е била в Кейп Код тази сутрин, по всяка вероятност е имала среща с него в Мейн, мислеше си Карлсън. Изглеждаше логично. Даунс бе взел карта за окръг Мейн от агенцията за коли под наем. А жената бе израснала в този окръг и всичко й бе познато.
Риалто мислено анализираше какво би направил, ако бе в положението на Клинт и Анджи. Щеше да се отърве от буса и от колата под наем, а също и от детето, реши той. При положение че всеки полицай в страната ги търси, Кати представляваше голямо бреме и отговорност. Дано само да бъдат така добри да я оставят някъде, където да бъде намерена.
Но това ще представлява допълнителна следа за нас — ще ни подскаже откъде да започнем търсенето, направи той своето мрачно заключение. Имаше лошо предчувствие. Тези хора бяха прекалено отчаяни и зли, за да имат в себе си дори малко доброта и благородство.
98
Всяко ченге в Кейп Код търси този бус, мислеше си Анджи, хапейки устни, докато караше припряно по шосе 28 от Чатам. Но пристанището бе съвсем близо, малко след края на Харуич, и след като веднъж се отърват от тази бракма, всичко ще бъде окей. Божичко, като си помисли само, че искаше това дете! В каква каша ги забърка то накрая! Как да обвинява Клинт, че й е толкова сърдит!
Тя погледна небето и забеляза, че звездите са затулени от облаци. Времето се променя бързо, помисли си, но тук винаги ставаше така. Може да е за добро. Сега трябваше да внимава да не изтърве отбивката.
С опънати до крайност нерви, защото всеки миг очакваше да чуе воя на сирена, Анджи намали скоростта. Завоят трябваше да е точно тук. Аха, не е този, а следващият. След миг с въздишка на облекчение тя зави наляво и слезе от шосе 28, като подкара буса по криволичещия път към Нантъкет Саунд. Повечето от къщите покрай пътя бяха скрити зад високи храсти. Онези, които се виждаха, бяха тъмни. Вероятно се необитаеми и затворени през зимата, реши Анджи. Тук наистина бе най-подходящото място да потопи буса. Надяваше се, че и Клинт го осъзнава.
Взе последния завой. Клинт караше точно зад нея. Пайд Пайпър явно не смееше да приближи толкова и не се виждаше. Сигурно вече се бе убедил, че не е глупачка. Кеят беше точно отпред, трябваше само да поеме по него. Тогава чу кратко, леко изсвирване на клаксон.
„Глупак! Глупак си беше Клинт и туй то! За какво натискаше този клаксон? Да събуди и умрелите ли?“ — зачуди се ядосана Анджи. Тя натисна спирачката и изпълнена с ярост, загледа как той слезе от откраднатата кола и затича към нея. Анджи отвори вратата.
— Да не искаш да целунеш малкото изчадие за сбогом? — излая тя.
Острата миризма на пот беше последното, което усети, тъй като юмрукът на Клинт се заби в лицето й и тя загуби съзнание. Когато се строполи върху волана, Клинт включи колата на скорост и постави крака й върху педала на газта. Сетне затвори вратата, а бусът започна бавно да се движи по кея. Клинт гледаше след него, докато стигна до края, където спря за секунда и после изчезна от погледа му.
99
Фил Кинг — чиновникът на рецепцията на мотел „Раковина и дюна“, погледна часовника. Работното му време свършваше в десет и той нямаше търпение да си тръгне. Беше се скарал с приятелката си и през всяка свободна минута днес й беше звънил, докато най-накрая я придума да се срещнат за по едно питие в бара „Безсрамната стрида“. Оставаха още цели десет минути, отбеляза с недоволство той.
Зад бюрото имаше малък телевизор, който правеше полека смяната на нощните дежурни. Като се сети, че в Бостън играеха „Келтите“, Фил включи телевизора, надявайки се да научи резултата. Вместо това хвана последните новини. Полицията потвърждаваше, че Кати Фроли определено е била видяна днес сутринта в Кейп Код. Нейната похитителка, Анджи Еймс, карала дванадесетгодишен тъмнокафяв бус „Шевролет“ с номера от Кънектикът. Говорителят продиктува номерата на колата.