Хладнокръвният Стоун
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хладнокръвният Стоун». Краткое содержание книги:
Последва Фин към станцията на метрото „Капитолий юг“ и успя да се качи в същия влак. Слязоха на Националното летище. Запазвайки разумна дистанция, Стоун видя как Фин влиза в мъжката тоалетна и излиза оттам, облечен в обикновени дрехи. Единствено сакът на рамото му беше същият. Сега вече Стоун беше сигурен, че предчувствието не го е излъгало.
Фин си купи двупосочен билет за един град в северната част на щата Ню Йорк. Застанал до гишето така, че да го чува, Стоун направи същото с фалшивата лична карта и парите на Анабел. Пулсът му леко се ускори, когато при паспортната проверка служителят се взря в снимката му. Но всичко мина добре и той си позволи да изгуби Фин от поглед. Знаеше на кой изход ще застане в крайна сметка.
Купи си кафе, разгърна някакво списание и зачака. Не след дълго обявиха полета и той спокойно се насочи към изхода за отвеждане на пътниците. Фин беше в предната част на пълния самолет, а Стоун в задната. След четирийсет минути вече бяха във въздуха, а след още час се приземиха. Тук нещата станаха по-деликатни, защото летището беше малко и почти пусто. Фин изглеждаше вглъбен в себе си, но Стоун нямаше как да е сигурен. Не можеше да го подценява, защото най-вероятно той беше онзи, който обикаляше и ликвидираше бившите професионални убийци.
Докато се питаше какво да прави, Фин му поднесе една малка изненада. Подминавайки гишето за коли под наем и дългата редица свободни таксита, той тръгна пеша по шосето към града.
Без да го изпуска от очи, Стоун се наведе над прозорчето на едно такси.
— Отложиха ми полета. Има ли нещо наблизо, до което да се разходя пеш?
— По пътя надолу има няколко магазина — обясни шофьорът, без да вдига очи от вестника пред себе си. — Ще ги откриеш между къщите и санаториума.
— Санаториум ли? — вдигна вежди Стоун.
— Ами да — ухили се шофьорът. — Можеш да отскочиш дотам, ако се интересуваш от спокойни старини.
Стоун се пъхна на задната седалка и каза:
— Засега просто карай. Бавно.
Човекът сви рамене, остави вестника си и запали мотора.
70
Ветеран в системата на ЦРУ, Хърб Дашле имаше зад гърба си дълги години оперативна работа у дома и по света и десетилетие на административна позиция, преди да промени сегашната си длъжност — не особено вълнуваща, напълно неизвестна на широката публика, но от огромно значение за сигурността на ЦРУ, а оттам и на държавата.
Вече втори месец Дашле посещаваше санаториума три пъти седмично и сядаше на стола пред леглото на един човек в безсъзнание. Този човек беше заемал висок пост в системата и главата му беше претъпкана с тайни, които не биваше да стават обществено достояние. За нещастие имаше мозъчна аневризма и вече не беше на себе си. Несъзнателно можеше да издаде тайни, които бяха от жизнено значение за държавата.
Управлението не можеше да допусне това и хора като Дашле правеха компания на излезли от строя служители, разполагащи с ключова информация. Такъв човек беше присъствал по време на операцията, с цел да се понижи мозъчното налягане, както и в реанимацията, а когато болният беше прехвърлен в този дом с надежда за възстановяване, край леглото му беше организирано денонощно дежурство. Дори роднините му нямаха право да остават насаме с него. Това се оказа доста голям шок за тях, тъй като до този момент никой не беше подозирал, че техният съпруг, баща и дядо е работил за ЦРУ.
Стана дванайсет и Дашле се надигна да отстъпи място на колегата си, който поемаше дежурството. Двамата си размениха поздрави, Дашле му разказа за, общо взето, монотонния начин, по който беше протекла смяната, и побърза да излезе навън, тъй като умираше за една цигара. Тръгна към бюфета с намерението да си купи сода и пакетче бисквити, но изведнъж се закова на място, доловил руска реч. Гласовете идваха от една стая в края на коридора. Дашле беше работил в Москва в продължение на близо девет години и владееше руски доста добре. Но сега той чуваше по-скоро някакъв странен диалект или смесица от няколко славянски езика. Беше прекарал известно време в Полша и България. Пристъпи към леко открехнатата врата и напрегна слух. Слуша няколко минути, завъртя се на пета и забърза към изхода, забравил за цигарата.