Проклятието
- Автор: Вилсон (Уилсон) Фрэнсис Пол
- Серия: Цикълът за Врага #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Проклятието». Краткое содержание книги:
Огърлицата пазеше Колабати, но Джек вероятно вече беше станал жертва на ракшасите.
После се сети за спуснатия трап. Изруга на родния си език и се втурна към люка на
главния трюм. Вдигна капака и надникна долу.
Ракшасите бяха развълнувани. Тъмните им очертания се движеха хаотично. На пет-
шест крачки под него беше асансьорът. Кузум забеляза фенера и обгорелите дъски.
Скочи на платформата и я включи.
Нещо лежеше на пода на трюма. Когато измина половината разстояние, той видя,
че това е мъртъв ракшаса. Обзе го гняв. Мъртъв! Остатъкът от главата му
представляваше маса от овъглена плът!
С трепереща ръка Кузум натисна копчето за нагоре.
Качи се на палубата и се втурна към лоцманската каюта. На пода забеляза нещо...
Да! Близо до дупката беше захвърлена ризата на Джек. Беше с нея последния път,
когато Кузум го видя. Взе я. Още беше влажна от пот.
Устните му бавно се разтегнаха в усмивка, докато държеше потната риза. Майката
ракшаси щеше да изпълни тази задача. Вече бе измислил план за нея. Иронията беше
възхитителна.
12.
– Трябва да се измия - каза Джек и посочи ранената си ръка, докато влизаха в
апартамента му. - Ела в банята с мен.
Колабати го погледна учудена.
– Какво?
– Последвай ме.
Тя се подчини, без да задава повече въпроси.
Джек започна да мие мръсотията и засъхналата кръв, като в същото време я
наблюдаваше в огледалото над мивката. Лицето й беше бледо и изнурено на
безмилостно ярката светлина в банята. Самият той приличаше на призрак.
– Защо Кузум иска да изпрати ракшасите по дирите на едно момиченце?
Колабати сякаш излезе от унеса. Погледът й се проясни.
– Момиченце?
– На седем години.
Тя прикри с ръка устата си и попита през пръсти:
– Вестфален ли е?
Джек се вцепени и смрази от прозрението, което го осени.
Боже мой, това е връзката! Нели, Грейс и Вики - всички от рода Вестфален!
– Да - отговори той и се обърна към нея. - Последната Вестфален в Америка. Но
защо точно те?
Колабати се облегна на стената до мивката и заговори
– Бавно и внимателно, сякаш премерваше всяка дума.
– Преди около век и четвърт капитан Албърт Вестфален ограбил един храм сред
хълмовете в северен Бенгал
– Храма, за който ти разказах снощи. Убил жреца и жрицата и техните служители и
опожарил храма до основи. Скъпоценните камъни, които откраднал, станали източника
на богатството на рода Вестфален. Преди да умре, жрицата го проклела, като казала, че
родът му ще завърши в кръв и болка в ръцете на ракшасите. Капитанът помислил, че е
убил всички в храма, ала грешал. Едно дете избягало от пожара. Големият син бил
смъртно ранен, но преди да умре, накарал малкия си брат да се закълне, че ще изпълни
клетвата на майка им. В пещерите под развалините от храма било намерено едно-
единствено яйце от женска ракшаси - ти видя черупката му в апартамента на Кузум.
Яйцето и клетвата за отмъщение били предавани от поколение на поколение.
Превърнали се в семейна традиция. Но никой не ги приемал сериозно
- освен Кузум. Трябва да спасиш момиченцето - довърши Колабати, като най-сетне
вдигна глава и го погледна в очите.
Джек сложи марля на раната и превърза ръката си.
– Защо Кузум е приел всичко това толкова сериозно?
– Кузум има проблеми...
– Ти мислиш така!
– Не разбираш. На двайсетгодишна възраст той даде обет за брахмачари - клетва
за доживотно целомъдрие и всяческо въздържание. Спази я и остана заклет брахмачари
в продължение на много години.
Очите й трепнаха и се вторачиха в стената.
– После наруши обета. И до ден днешен не си е простил за това. Предишната нощ
ти разказах за нарастващия брой на последователите му в Индия. Кузум смята, че няма
право да бъде техен водач, докато не пречисти кармата си. Всичко, което е направил
тук, в Ню Йорк, е било, за да изкупи вината си, задето е нарушил обета.
Джек запокити ролката с пластира към стената. Изведнъж се ядоса.
– И това ли е причината? - извика той. - Кузум е убил Нели, Грейс и кой знае още
колко бездомници, само защото е чукал някоя! Я не ме баламосвай!
– Това е истината!
– Има и още нещо!
Колабати още не смееше да го погледне в очите.
– Трябва да се опиташ да разбереш Кузум...
– Не, не го разбирам! Само знам, че се опитва да убие момиченце, което по една
случайност обичам много. Кузум наистина има проблем - и това съм аз!