Сирените на Холивуд (Книга 2)

Тялото на Боунстийл бе напълно неподвижно, силуетът му наподобяваше черен стълб, забит дълбоко в земята. Единствено живото червено око на цигарата описваше малки дъги в тъмнината, когато ръката му я поднасяше към устните и отново я сваляше до тялото му. Даяна чуваше ритмичното съскане на изпуснатия дим — сякаш вълна пропълзяваше лениво по пясъка.

— Навремето — изведнъж заговори Боунстийл и тя се стресна — познавах едно момиче — смехът, който последва, беше дрезгав като метла, стържеща по каменен тротоар и доста неприятен. — Беше много отдавна.

Даяна внимателно го наблюдаваше. Погледът му беше празен. Не виждаше нито нея, нито дърветата, нито ниското, плътно небе.

— Тя беше романтичка, въпросната Марша. Пълна с идеали и надежди. Фантазьорка — той пусна фаса на земята и го стъпка с върха на обувката си. — Беше красива като майка ми, дори повече. Имаше кестенява коса, очи с цвят на ирландска мъгла или… всъщност на нея й харесваше това определение. И имаше право — Боунстийл въздъхна дълбоко. — Запознах се с нея малко след като бях станал ченге. Тогава бях много отдаден на работата си. Бях много сигурен какво искам и, по-лошото, какво е най-доброто за мен — той сви рамене. — По онова време нещата ми изглеждаха доста сложни. Тя малко се ужасяваше от това, което съм и от това, в което си мислеше, че вярвам. Но то не й пречеше да ме обича, само правеше връзката ни по-трудна и по-сложна. Ту я доближаваше, ту я отдалечаваше от мен. Бяхме влюбени един в друг, живяхме известно време заедно — може би година и половина някъде. Беше и дълго време, и не съвсем дълго. Обичахме се безумно. Но накрая тя ме напусна. Това беше единственият начин да оцелеем и двамата. „Отивам си от теб, Боби, каза ми тя една вечер. Ще замина някъде колкото се може по-далеч. Замълча за миг, преди да продължи: Ще ти пиша, но ако ми обещаеш, че няма да тръгнеш след мен.“ И аз й обещах. След месец получих картичка от нея. Беше от Флоренция. Месец и половина по-късно дойде картичка от Гранада и накрая, в разгара на лятото, пристигна още една — от Ибиса16.