Гайдаря от Хамелин

Червената хонда на Дафни пристигна няколко минути по-късно. Дафни отвори вратата на шевролета и се настани на предната седалка до Болд. Ухаеше на люляк, а изражението на лицето й не можеше да прикрие вътрешната й тревога. За момент никой от двамата не каза нищо. Болд знаеше, че тя е вбесена от отказа му да й обясни защо бе преместил Майлс извън града. Но той не би могъл да обясни каквото и да било. Вече бе затънал твърде дълбоко.

— Отделих малко време да прегледам материалите и попаднах на някои много интересни съвпадения. — Всички, включително и Дафни, знаеха, че той ненавижда тази дума. — Погледни — подкани я той и й подаде купчина с предварителните лабораторни заключения, които бе открил в дневника на специалния отряд. Тя не би видяла нищо съмнително във факта, че той притежава тези документи. Болд винаги бе обръщал специално внимание на намерените улики — това бе неговата орисия.

— Изявленията на родителите — констатира тя, без да спира да чете.

— Едното е на семейство Шотц — поясни Болд. — Другото е от един доклад, предоставен ни от Бюрото. Става дума за Портланд… за отвличането в Портланд.

— И искаш да ги прочета? — нетърпеливо попита тя.

— Просто да ги прегледаш.

— Материалите от Портланд са под формата на разпит — отбеляза тя.

— Добре. Ето! — И посочи с пръст: — … повито в одеялце по време на похищението. Майката твърди, че одеялцето е било специално.

— Всички майки смятат, че бебетата им са повити в нещо специално — отбеляза Дафни.

— Не, не, не! Тя го нарича специално, защото е било специално поръчано. В съвсем буквалния смисъл на думата. Ето! — продължи той и разлисти страниците. — Дорис Шотц пък твърди, че нейното бебе е било облечено в специална дрешка със снимка на Ронда. Цитирам дословно.

— Специално значи — повтори Дафни, схванала най-сетне логиката на думите му.

— Специално — кимна той.

— Уайнстейн?

— Не мога да намеря нищо по въпроса. Тази тема изобщо не е била обсъждана. Но точно заради това сме тук — информира я той. — Дорис Шотц е много организирана и подредена жена. Веднага ще схване какво именно търсим.

— А аз? Каква е моята роля във всичко това?

— За да придадеш по-човешки измерения на срещата ни. Не искам подробностите от този разговор да стигнат до пресата. Държа това наистина да бъде разговор, а не разпит. Жената е същинска развалина.

— И ти самият не изглеждаш кой знае колко по-добре. Опитваш се да поставиш някакъв рекорд по продължително носене на една и съща риза, или какво?

— Той избира жертвите си по някакъв начин.

— Специални одеялца, изработени по поръчка?

— Защо не?

— Просто попитах. Хората от Бюрото проверяват всички абонаменти за детски списания и каталози. Съобщиха го на днешната оперативка — информира го Дафни.