Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

— Стълбичката е от другата страна — извика Ръсел. — Опитаме ли се да я използваме, онези автомати ще ни разкъсат на парчета!

— Естильо е прав — обади се Тори. — Не успеем ли да вдигнем тази машина във въздуха, с нас е свършено! — провери пълнителя на узито в ръцете си и кратко заповяда: — Сменете пълнителите! Трябва да сме сигурни, че разполагаме с достатъчно огнева мощ! — Очите й опипаха лицата на двамата мъже, сивкави под светлината на йодните прожектори. — Окей, да тръгваме!

Започнаха да стрелят още преди да изскочат от другата страна на лъскавия самолетен корем. Джипът беше по-близо, отколкото очакваха, до ушите им долетя пукането на карабините, което идваше от веригата войници в южния край на пистата.

— Никога няма да успеем да изправим тази стълбичка! — отчаяно извика Ръсел.

Тори светкавично прецени, че има право.

— От тук! — изкрещя тя и се понесе към отворения люк на товарния отсек.

Ръсел сграбчи Естильо и го блъсна към отвора, през това време Тори се обърна и пусна дълъг ред срещу връхлитащия джип. Ясно видя как един от войниците вътре извика и се люшна назад. Продължи да стреля, докато се увери, че и Ръсел е във вътрешността на самолета. После пусна един последен ред, скочи след него и затръшна вратичката.

Куршумите затропаха по обшивката с яростна интензивност, сякаш навън се беше разразила буря с градушка.

— По дяволите! — изръмжа Тори, разбута спътниците си и насочи лъча на фенерчето към малък люк, очертал се на тавана на товарния отсек. Нямаше време да си играе с ключалката. Извади револвера, прицели се и натисна спусъка. Капакът отскочи, товарното отделение се изпълни с електрическа светлина. Тори подскочи и изчезна в процепа, Ръсел и Естильо я последваха.