Черната призма [bg]

Мисълта за бояджията остави в стомаха на Кип някаква пустота. Майстор Данавис винаги се бе отнасял добре с него. Измисляше му задачи, които вероятно би могъл да свърши по-бързо сам, просто за да му даде малко пари. А сега бе мъртъв, като всички в Ректън.

Кип се надяваше майстор Данавис да е отнесъл някои от копелетата със себе си.

— Към края ли сме вече? — попита той грубо. Искаше да остане сам. Беше прекалено уморен, в емоциите му цареше хаос, а сега, когато бе получил миг отдих, без да бяга от войници или разбойници или да го замерят с магии, реалността на случилото се в Ректън се опитваше да го връхлети и да го смаже.

— Не — каза дъртото плашило. После подхвърли на Ариен, която бе обърнала само половината от плочките: — Не си прави труда, момиче. Подредил ги е правилно всичките. Покажи му надвиолетовите.

Магистър Ариен хвърли поглед към лукслорд Черни, който изглеждаше невъзмутим, и прибра горещите плочки. После извади последните, оцветени в еднакво тъмновиолетово.

„Отпуснах си очите, за да видя единия край на спектъра, значи…“ Кип напрегна очи, колкото можеше, и цветовете се откроиха. Някой бе написал букви на всяка плочка. Надписът гласеше: „Добре свършено!“

Кип се засмя. Подреди ги набързо.

Магистър Ариен погледна наставница Варидос.

— Защо ме гледаш, глупачко? — попита Старицата. — Аз не мога да виждам надвиолетово. В другия край на спектъра съм.

Младата жена се изчерви и обърна плочките. Бяха подредени правилно.

— Честито, момче — рече наставница Варидос. — Можеш да станеш градинар на някой сатрап.

— Какво? — попита Кип.

— Това е една от възможните употреби на човек с отличен усет за цветовете и стъпка нагоре за теб, тиреецо.

Вратата се отвори и влезе командир Железни.

— Какво става?

— Тъкмо свършихме с изпита на кандидата — обясни магистър Ариен. — Той е пълноспектърен суперхромат!

— Губите му времето с плочки? Не ми пука какви цветове може да вижда, искам да знам какво може да притегля. Къде е онзи идиот изпитващ, с когото започнах? Казах му да пусне Кип през Месомелачката.

— Ще пуснете неопитен кандидат през Месомелачката? — попита наставница Варидос.

— Чакайте, това не беше ли Месомелачката? — попита Кип.

— Чувстваш ли се смлян на кайма? — попита Железни.

— Ще пуснете неопитен кандидат през Месомелачката? — повтори наставница Варидос.

— Той си тръгва на сутринта. Призмата иска да знае какви са му способностите, преди да заминат.

— Това е крайно необичайно — каза наставницата. — Кое е това момче?

— Ей, аз съм тук — обади се раздразнено Кип.

— Обичайно или не, няма значение — рече Железни. — Вие и тази магистърка можете ли да помогнете за изпитанието, или не?