Мистър Мерцедес

Какво да прави с трупа на маминка? Съседите няма да забележат отсъствието ѝ, защото тя не общуваше с тях. Наричаше ги надути въздухари. Нямаше приятели, дори не се сближи с другите пияници в кръчмите, защото пиеше сама вкъщи. Веднъж в пристъп на самокритичност (в какъвто изпадаше много рядко), каза, че не ходи по барове, защото са пълни с алкохолици като нея.

— Затова не се спря, след като опита тази гадост, нали? — пита той мъртвата. — Защото си била фиркана до козирката.

Колко жалко, че нямат фризер, за да я натъпче вътре. Виждал е нещо подобно в един филм. Не смее да я пренесе в гаража — има опасност да я види някой. Може да я увие в килим и да я завлече в мазето — като нищо ще се побере под стълбището, но той няма да е в състояние да работи, като знае, че мъртвата е там? Като знае, че макар и скрити под килима, изцъклените ѝ очи блестят в мрака.

Освен това мазето е неговото място. Неговият команден център.

Накрая си дава сметка, че има само един начин. Хваща я под мишниците и я повлича към стълбите. Панталонът на пижамата ѝ се свлича и се вижда онова, което тя нарича („Наричаше“ — напомня си Брейди) своята „писана“. Веднъж, когато бяха в леглото и мама го облекчаваше заради силното му главоболие, той се опита да докосне писаната ѝ, но тя го перна през ръката. Силно.

— Да не си посмял! — сопна се. — Оттам си излязъл.

Повлича я нагоре по стълбището, стъпало по стъпало. Мокрият панталон на пижамата ѝ се свлича чак до глезените. Той си спомня как тя маршируваше на място в предсмъртните си часове. Беше ужасно. Но и комично като представата му как Джеф Пробст изпраща цветя за погребението ѝ. Само че не беше шега, която можеш да споделиш с другиго. За да я схванеш, трябва да си вътре в нещата.