Мис Каприз

- Ти си луда, знаеш ли, мадам! - извика мъжът и махна цигарата от ризата си с една ръка, докато с другата разтриваше крака си.

Тя зърна куфара си, зарязан на седалката, и се втурна с протегната ръка да го вземе. Мъжът забеляза какво прави и незабавно се пресегна през седалката, за да затвори вратата, преди да е успяла.

- Дай си ми куфара! - извика тя.

- Вземи си го де! - Той й размаха среден пръст, запали двигателя и даде газ. Гумите се завъртяха, като вдигнаха огромен облак прах, който незабавно я погълна.

- Куфарът ми! - извика Франческа, докато колата се отдалечаваше. - Трябва ми куфарът! - Затича се след кадилака, като кашляше от прахта и викаше. Продължи да тича, докато колата не се смали до малка точица на хоризонта. После се свлече на колене насред пътя.

Сърцето й блъскаше в гърдите като чук. Успокои дишането си и се разсмя, див, накъсан звук, който не приличаше на човешки. Беше го направила. Наистина го беше направила. И този път нямаше никакви красиви руси спасители, които да й се притекат на помощ. До нея се чу фучене. Беше сама, с изключение на котката.

Започна да трепери и кръстоса ръце пред гърдите си, сякаш можеше да се предпази от разпадане. Котката обикаляше край пътя и започна да си проправя път през храсталака. Някакъв заек се стрелна през туфа изсъхнала трева. Тя имаше чувството, сякаш частите на тялото й се разлитат под горещото лъчисто небе - частички от ръцете и краката, косата й, лицето... Откакто бе дошла в тази страна, изгуби всичко. Всичко, което притежаваше. Всичко, което беше. Бе изгубила всичко, а сега губеше и себе си...

В ума й нахлуха откъслечни текстове от Библията, полузабравени стихове, отдавна научени от някоя бавачка, нещо за Саул по пътя към Дамаск, поразен в прахта, ослепен и после прероден. В този момент Франческа искаше да бъде преродена. Усещаше прахта под ръцете си и искаше чудо, което да я направи нова, чудо с библейски размери... Божествен глас, който да й предаде съобщение. Чакаше... И тя, която не бе и помисляла някога да го прави, започна да се моли.

- Моля те, Боже... направи чудо за мен. Моля те, Боже... изпрати ми глас. Изпрати ми пратеник...

Молитвата й беше интензивна и силна, вярата й - породена от отчаянието - мигновена и безгранична. Бог щеше да й отвърне. Бог трябваше да й отвърне. Чакаше пратеника да се появи в бяла роба и с ангелски глас да й посочи пътя в живота.

- Научих урока си, Боже. Наистина. Никога повече няма да съм разглезена и себична.

Тя чакаше със стиснати очи, по прашните й бузи се стичаха сълзи. Чакаше пратеникът да се появи и в ума й започна да се оформя образ, първоначално мъглив, но все по-отчетлив. Напрегна се да надникне и в най-тъмните кътчета на съзнанието си, напрегна се, за да съзре пратеника. Напрегна се и видя...

Скарлет О’Хара.