Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Дошла твърде късно: кралица Алиса си била отишла от света. Макар кралят да ѝ казал, че не бива да вижда тленните останки на майка им, Рена настояла, издърпала постелките, които я покривали, и зяпнала направеното от майстера. След дълго мълчание се обърнала, целунала брат си по бузата и прегърнала по-младата си сестра. Казват, че двете кралици стояли прегърнати дълго, но когато акушерката поднесла на Рена новороденото, тя отказала.
— Къде е Рогар? — попитала.
Намерила го долу в голямата зала с малкия му син, Боремунд, в скута, обкръжен от неговите братя и рицари. Рена Таргариен си пробила път през всички тях, застанала над него и започнала да го кълне в лицето.
— Кръвта е на твоите ръце — изревала му. — Кръвта ѝ е на кура ти. Дано да умреш в писъци.
Рогар Баратеон бил възмутен от обвиненията ѝ.
— Какво говориш, жено? Това е волята на боговете. Странника идва за всички ни. Как може да е мое дело? Какво толкова направих?
— Сложи кура си в нея. Тя ти даде един син, това трябваше да е достатъчно. „Спасете жена ми“, трябваше да кажеш, но какво са жените за мъже като теб? — Рена се пресегнала, сграбчила го за брадата и дръпнала лицето му към своето. — Чуйте това, милорд. Не помисляйте да се жените отново. Грижете се за кутретата, които майка ми ви даде, моите брат и сестра. Гледайте нищо да не им липсва. Правете това и ще ви оставя на мира. Чуя ли и един шепот, че взимате някоя друга бедна девица за съпруга, ще направя нов Харънхъл от Бурен край, с вас и нея вътре.
Когато излязла бясна от залата и тръгнала към дракона си на двора, лорд Рогар и братята му се изсмели.
— Тя е луда — заявил той. — Да не мисли, че ще ме уплаши? Мен? Не се уплаших от гнева на Мегор Жестокия, та от нея ли ще се плаша?
После изпил чаша вино, повикал стюарда си да направи приготовленията за погребението на жена му и пратил брат си сир Гарон да покани краля и кралицата да останат за пир в чест на дъщеря му9.
Натъженият крал се върнал в Кралски чертог от Бурен край. Най-верните му били дали Върховния септон, който желаел, Доктрината на ексцепционизма щяла да стане догма на Вярата и бил стигнал до съгласие с могъщите Хайтауър на Староград, но тези победи станали на пепел в устата му със смъртта на майка му. Джеерис обаче не бил човек, който да се поддава на мрачно настроение; както щял да прави често през дългото си царуване, кралят се отърсил от скърбите си и се отдал на управлението на владението си.
Лятото отстъпило на есента и листа окапвали по всичките Седем кралства, нов Крал Лешояд се появил в Червените планини, потящата болест избухнала на Трите сестри, а Тирош и Лис били на ръба на война, която почти сигурно щяла да погълне Каменни стъпала и да разстрои търговията. С всичко това трябвало на всяка цена да се справя, и той се справял.
Кралица Алисан намерила друг отговор. След като изгубила майка, тя намерила утеха в дъщеря. Макар и все още на по-малко от годинка и половина, принцеса Денерис вече говорела (донякъде) много преди първия си имен ден и била минала през пълзене, залитане и ходене до бягане.
— Много се е забързала тази — казвала дойката на кралицата.
Малката принцеса била щастливо дете, безкрайно любопитно и напълно безстрашно, радост за всички, които я познавали. Толкова била очарована Алисан, че за известно време започнала да пропуска заседания на съвета: предпочитала да прекарва дните си в игра с дъщеря си и да ѝ чете историите, които ѝ четяла някога собствената ѝ майка.
— Толкова е умна, скоро тя ще ми чете — казала на краля. — Ще бъде велика кралица, знам го.
Странника обаче все още не бил приключил с дома Таргариен през онази жестока 54 година СЗ. Отвъд залив Черна вода на Драконов камък Рена Таргариен я очаквали нови скърби, когато се върнала от Бурен край. Далеч не такава радост и утеха за нея, каквато била Денерис за Алисан, нейната дъщеря Ерея се била превърнала в ужасия, своенравно диво дете, което се опълчвало на септата си, на майка си, както и на майстерите си, обиждала слугите си, отсъствала от молитви, уроци и храна без разрешение и се обръщала към мъжете и жените от двора на Рена с такива прелестни имена като „Сир Глупак“, „Лорд Свинска зурла“ и „Лейди Голяма пръдла“.
9
Рогар Баратеон никога повече не се оженил.