Открадни си целувка

Глава 34

Неделя, 24 декември, Бъдни вечер

— Лори, радвам се, че се върна, но знаеш, че мразя да пазарувам — роптаеше Шивон, докато Лори я мъкнеше през Ковънт Гардън. — При това навръх Бъдни вечер?

— Трябва да избера нещо специално за мама — каза тя. — Пък и виж, красиво е — добави Лори, като посочи коледните щандове и ярко осветените витрини, розовобузите минувачи, натоварени с торби и пакети, опаковани в сребриста и позлатена хартия.

— Променила си се — отбеляза Шивон, като огледа внимателно лицето на приятелката си, опитвайки се да определи откъде точно бликаше необяснимата й коледна ведрост.

— Печени кестени? — попита Лори, спирайки пред една сергия, за да си купи кесийка с кестени.

— Да, моля — каза Шивон и разтри енергично премръзналите си бузи. — Нещо горещо ще ми дойде добре.

— Но сериозно — продължи тя, като пое книжната кесия, от която се вдигаше ароматна пара, и последва приятелката си в навалицата, — ти откога се потопи в празничното настроение? Когато се чухме последния път, ти каза, че дори няма да дойдеш на празненството у Лили.

Лори наистина се чувстваше малко саможива напоследък и възнамеряваше да посрещне Коледа в тихо уединение тази година, вместо да отиде на купона у Лили.

— Все още обмислям дали да не пропусна угощението — призна тя. — Макар че не съм казала на Лили. Но наистина нямам търпение да замина за Испания и да прекарам известно време с мама — шампанско и танци на площада на Нова година. Освен това там в момента е плюс 20 градуса.

— Може ли да ме вземеш вместо багаж в куфара? — предложи Шивон, и захапа поредния кестен. — Зажадняла съм за мъничко слънце.

— На мен ми се виждаш съвсем озарена — подметна Лори, забелязвайки руменината по бузите на приятелката си. Емоциите на Шивон се бяха изписали на лицето й. От споделеното досега изглеждаше, че стресът и напрежението от преподаването в гимназиален курс бяха отстъпили място на изобилието от хубав секс.

— Благодаря ти — промълви тя. — Толкова е странно, Лори. Мисълта ми е, че всичко се случи толкова бързо. А сега Ед ме покани да се запозная с неговото семейство. Рано е — така де, какво ще си помислят за мен?

— Ще се влюбят в теб — увери я Лори. — Теб всички те обичат.

Шивон тупна лекичко приятелката си по рамото.

— Ау — подметна тя, сбърчила нос. — Не знаех, че това те интересува.

— Интересува ме — каза Лори, спирайки пред една сергия с дребни бижута. — И ще ми трябваш повече от когато и да било, сега, когато започвам да търся само свестни мъже — обяви тя, като избра едно колие и го поднесе към шията си, така че Шивон да го прецени. — Какво мислиш за това? — попита тя, тръпнейки от докосването на хладното сребърно легло на кехлибарената висулка. — Представи си ме с по-тъмна, смугла кожа. — Тя посочи косата си. — И с няколко посивели кичура.