Алхимикът

Софи Нюман гледаше как брат й излиза от магазина и не се нуждаеше от пробудените си сетива, за да разбере, че е разстроен и ядосан. Искаше й се да го спре, да тръгне подире му, но Скати стоеше пред нея, гледайки я предупредително и вдигнала пръст пред устните си, като със съвсем леко поклащане на главата предупреди Софи да не казва нищо. После я хвана за рамото и я отведе пред Вещицата от Ендор. Старицата вдигна ръце и прокара изненадващо нежните си пръсти по контурите на лицето на Софи. Аурата на момичето трептеше и съскаше при всяко нежно докосване.

— На колко години си? — попита тя.

— На петнадесет. Е, на петнадесет и половина. — Софи не беше сигурна дали половината година има значение.

— Петнадесет и половина — повтори Дора, поклащайки глава. — Не мога да си спомня толкова назад.

Тя сведе брадичка, после я вирна срещу Скати. — Ти спомняш ли си нещо, от когато беше на петнадесет?

— Помня ясно — отговори мрачно Скатах. — Не беше ли горе-долу по времето, когато те посетих във Вавилон и ти се опита да ме омъжиш за цар Навуходоносор?

— Сигурна съм, че грешиш — рече Дора ведро. — Това беше по-късно. От него щеше да излезе прекрасен съпруг — добави тя. Вдигна глава към Софи и момичето се видя отразено в огледалата, заместващи очите на Вещицата. — Има две неща, на които трябва да те науча. Да се защитаваш — това е проста работа. Но да те обуча в магията на въздуха е малко по-сложно. Последния път, когато обучавах човек на Въздушна магия, му отне шестдесет години да усвои основните неща, и въпреки това падна от небето при първия си полет.

— Шестдесет години. — Софи преглътна. Това означаваше ли, че е обречена да прекара целия си живот в опити да овладее силата си?

— Бабо, не разполагаме с подобно време. Съмнявам се дали имаме даже шестдесет минути.

Дора се втренчи в едно огледало и отражението й ги изгледа оттам.

— Ами защо не го направиш ти, като си такава специалистка?

— Бабо… — въздъхна Скатах.

— Не ме бабосвай с този тон — рече предупредително Дора. — Ще го направя, както аз си знам.

— Нямаме време да го правим по традиционния начин.

— Не ми говори за традиции. Какво знаете вие младите за традициите? Повярвай ми, когато свърша, Софи ще знае за Въздушната магия всичко, което знам и аз. — Тя се обърна отново към Софи. — Всичко по реда си: родителите ти живи ли са?

— Да — каза тя, премигвайки изненадано, без да е сигурна накъде бие старицата.

— Добре. И ти разговаряш с майка си?

— Да, почти всеки ден.

Дора хвърли кос поглед към Скати.

— Чу ли това? Почти всеки ден. — Взе едната ръка на Софи между своите и я потупа по опакото. — Може би трябва да научиш Скатах на едно-две неща. А баба имаш ли?

— Да, майката на баща ми. Обикновено й се обаждам всеки петък — добави тя и се притесни, че днес е петък и че Нана Нюман ще очаква обаждане.

— Всеки петък — повтори многозначително Вещицата от Ендор, като изгледа отново Скати, но Девата-воин умишлено се бе обърнала и бе съсредоточила вниманието си върху богато украсено стъклено преспапие. Остави го, щом забеляза, че в стъклото има замръзнал мъничък човек в официален костюм. Той държеше в едната си ръка куфарче, а в другата пачка листове. Очите му още мигаха.