Доктор Смърт [bg]

Робин бе в хола и когато ме видя, стана. Спайк не се появи да ме посрещне.

— Навън е, отзад — каза тя. — Върши си работата.

— Важна работа.

Тя се засмя, целуна ме и отмести поглед от лицето ми към папката.

— Изглежда, и ти имаш работа.

— Доста неприятна — споделих.

— Още нещо във връзка с Мейт? По телевизията съобщиха, че са заловили някого.

— Вярно е.

Казах й за посещението на Корн и Деметри.

— Тук? Господи!

— Позвъниха и го отведоха пред очите на децата му.

— Ужасно. Как е могъл Майло да го стори?

— Решението не е било негово. Началниците са се разпоредили зад гърба му.

— Това е долно. Сигурно е било кошмар за теб.

— Много по-тежко е за децата.

— Горките… Алекс, мислиш ли, че бащата е способен на това? Извинявай, те все още са твои пациенти, не биваше да питам.

— Не зная дали мога да ги смятам за такива — казах аз. — Не съм в състояние да отговоря.

Но отговорът ми бе по-ясен, отколкото ако направо бях казал: „Да, способен е“.

— Скъпи? — промълви тя, обхвана тила ми, повдигна се на пръсти и потърка носа си в моя.

Осъзнах, че дълго съм стоял там, безмълвен и витаещ в облаци. Усетих тежестта на папката и я повдигнах по-високо.

Робин обви ръка около кръста ми и влязохме в кухнята. Наля чай с лед и за двама ни. Седнах на масата и оставих папката на Фъско извън полезрението си. Потиснах напиращото си желание да я оставя сама и да се заловя със записките от кръстоносния поход на федералния агент. Исках да повярвам в теориите на Фъско, да открия някакво велико доказателство, което би оневинило Ричард и би ме направило герой в очите на Стейси. И на Ерик.