Импулсивно [bg]

— Карираният каскет — рече Майло. — Спомена, че баща му е носил същия. Ако това е една от малките шеги на Дейл, как е разбрал за модните навици на Тони старши?

— Тони дрънка, а Дейл е добър слушател. Ако Тони знае, че в някаква степен е отговорен за това, че Дейл е заклал майка му, това обяснява емоциите, които видяхме.

— Повръща. Но не предава Дейл от страх да не бъде обвинен в съучастничество.

— Интересно е, че Дейл действа, без да се притеснява, че Тони ще го предаде. Разбира психиката на Тони.

— Или чака да му дойде времето.

— Тони да е в опасност? Допускам, че е възможно. Във всеки случай, ако наблюдението скоро не даде резултат, мисля да подходя директно към него.

Той се зае с втората бухтичка.

— Наистина ли мислиш, че това е зъл алтруизъм и Дейл не взима пари за ударите си?

— Ако сме прави за убийствата в Охо Негро, той е убил сестра си и Вики Тран и е забогатял. Но ако парите са единствената причина да елиминира Лионора, можеше просто да си седи в гората и да я очисти с пушка. Вместо това облича костюм, показва се, краде кола и извършва нечувана жестокост. За мен това означава, че има психосексуален мотив. А това съвпада с казаното от Лионора на Мейвис Уембли за Дейл — скрита жестокост в детството.

— Измъчва животни и става доброволец в приют. Всичко с ирония, нали?

— Ирония и театър — казах аз. — Помисли си какво е необходимо за убийството на Кат Шонски: да открадне биеща на очи кола, да причака жертвата си, после да я отвлече, може би насила. След това да върне колата на място, където със сигурност ще бъде намерена, и да остави кървава следа на седалката. Оставя и шала, така че да бъде видян веднага, ако се разрови гробът на Кат.

— Този гроб определено е щял да бъде разровен — рече той. — Разрешението за басейна на сестрите току-що е излязло.

— Интересно дали Дейл е знаел?

Веждите му се извиха.

— Познат на сестрите… чудя се дали са се върнали от екскурзията.

Той махна на сервитьорката и й връчи няколко банкноти.

— Това е прекалено много, лейтенант.

— Хващаш ме в момент на слабост, Мариса.

— Наистина, лейте…

Той сложи голямата си ръка върху нейните.

— Заведи децата на кино.

— Толкова сте мил.

Тя заситни да го целуне по бузата, като едва не пропусна.

— Случайни жестове на доброта — отбелязах аз.

— Така сме двамата с Дейл.