Ничия земя [bg]

— Просто ей така? След като ме прогони?

— Всички трябва да се храним.

— Кога и къде?

Пулър й каза. После взе бърз душ, преоблече се и потегли към закусвалнята, която бе видял по пътя насам. Не искаше да се срещат, защото й нямаше доверие. Но от друга страна, отлично разбираше, че за да разреши случая, се нуждае от ресурсите, с които Нокс разполага.

Тя седеше в едно сепаре в задната част на салона с чаша кафе пред себе си. Беше с джинси, черен блейзър и боти на висок ток, а погледът й можеше да разтопи стомана.

Пулър се настани срещу нея, поръча си кафе и прелисти ламинираното меню, което тя плъзна към него.

— Добре изглеждаш — отбеляза той.

Нокс отпи от кафето си, изгледа го равнодушно и отвърна:

— Не ми прави комплименти. И бездруго ми опъваш нервите.

— Не знаех.

— Направо ги късаш.

Пулър се приведе напред и попита:

— Няма ли да си поръчаш нещо?

— Едва се сдържам да не извадя пистолета и да те застрелям.

Той погледна менюто.

— Изчакай да си поръчам нещо. Предпочитам да умра с пълен стомах. Ще си взема американска закуска. Пълна с протеини и въглехидрати. Ако се съди по изражението ти, ще имам нужда от тях.

Нокс го изчака да поръча, а когато сервитьорката се обърна към нея, поклати глава. Жената си тръгна и Нокс се приведе напред.

— Е? Ти предложи да се срещнем.

В следващите десет минути Пулър не спря да говори. Съобщи на Нокс почти всичко, което бе научил от последната им среща, включително проследяването на Хелън Майърс до Блок Кю, където тя се бе срещнала с Джош Куентин. Не пропусна и френскоговорещия мъж, който се бе качил на влака за Вашингтон. Нито пък охранителя и изумителните му бойни умения. Накрая извади фотоапарата и й показа снимките, които бе направил. Когато стигна до чертежите и формулите, Нокс впери заинтригуван поглед в тях.

— Пулър, това е свързано с клетъчните мутации, а това… — каза тя, като мина на следващия кадър — илюстрира някаква теория за регенерация на органи.

— Е, радвам се, че разбра за какво става въпрос.

— Тези неща едва ли са част от някакви военни разработки.

В следващия момент закуската на Пулър пристигна. Той погледна Нокс, която го наблюдаваше.

— Струва ми се, че и ти огладня изведнъж — каза той.

— Ще ми донесете ли палачинки? — обърна се Нокс към сервитьорката.

Жената се отдалечи, а Пулър започна да се храни. Тъкмо поднесе вилицата към устата си, когато Нокс се протегна и сграбчи ръката му.

— Добре, Куентин предава тези неща на Майърс, а Майърс на французина. Информацията може да не е военна тайна, но определено е ценна.

— Точно така. Съжалявам, че нямах право да го арестувам.

— Но имаш негова снимка и знаеш, че говори френски. Това е нещо. Мога да го въведа в базата данни на програмата за лицево разпознаване. В нея има не само престъпници, но и хора, които представляват интерес за правителството. Ако този човек е в списъка, бързо ще разберем кой е.

— Звучи добре. Освен това можем да окажем натиск върху Майърс и да я принудим да ни сътрудничи, ако търсенето в базата данни не даде резултат.