![Свещеният меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/4/sveshcheniyat-mech-bg-download.jpg)
Свещеният меч [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #7
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-311-1
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свещеният меч [bg]». Краткое содержание книги:
— По дяволите! — извика Кътър и свали надолу пистолета.
46
Бен успя да поспи въпреки въпросите и мрачните мисли, които изпълваха съзнанието му. Събуди се рано на следващата сутрин и се срещна с Джуд на закуска в ресторанта. Джуд се нахвърли лакомо върху храната, но Бен не беше гладен. Той пресуши една кана кафе и двамата излязоха от хотела, за да спрат такси. Бен посочи на шофьора адреса върху визитната картичка на Хилел Зада и колата потегли на изток. Пътните знаци показваха отклоненията на север за Рамала и на юг за Витлеем.
Йерусалим е град, разположен на териториите на две държави. Домът на Хилел се намираше в предградията, източно от Зелената линия — границата, определена с примирието от 1949 година, която отбелязваше делението не само на Западен и Източен Йерусалим, но и на Израел и Палестина. Тежковъоръжени граничари спираха всички превозни средства и проверяваха паспортите на пътуващите. Бен и Джуд бяха пропуснати да минат и се озоваха в напълно различен район на града. Уличните надписи и табелите на магазините бяха на арабски вместо на иврит, а ислямското влияние видимо се засили. Няколко деца хвърлиха камъни по таксито заради израелската регистрация, но шофьорът ги подмина, без дори да ги удостои с поглед.
Минаваше осем часът, когато стигнаха до дома на Хилел Зада — луксозна вила със зелена градина, заобиколена от висока каменна ограда. Дървените крила на сводестия портал бяха затворени. Бен натисна звънеца. Секунди по-късно двамата с Джуд чуха ръмженето на мощен двигател. Порталът се отвори автоматично и пред тях се появи тойота ленд крузър с огромни гуми, хромирана решетка върху предната броня и халогенни фарове на покрива. По силата на звука Бен заключи, че ауспухът или е специално модифициран, или всеки момент ще падне. Стъклото се смъкна надолу и отвътре се подаде брадясалото лице на Хилел Зада.
— Чаках ви — заяви той. — Качете се в колата.
Когато танкът потегли стремглаво напред, Хилел им обясни, че в момента всичките му седем деца и шестнайсет внуци са на гости у тях. Ето защо беше по-удобно да поговорят някъде навън.
— Освен това — добави загадъчно той — искам да ви покажа нещо.
— Къде отиваме? — извика Бен, за да заглуши грохота на ленд крузъра.
— Ще ви заведа на мястото, където започна всичко — отвърна тъжно Хилел. — Там за пръв път направих откритието си преди близо петдесет години.
Докато Хилел шофираше бясно през града, без да зачита останалите участници в движението и червените светофари, Бен стискаше дръжката на вратата и се питаше дали израелецът се отнася по същия начин към чисто новия си ягуар. Хилел изглеждаше напълно спокоен, но в очите му се четяха тъга и умора, сякаш цяла нощ не бе спал от скръб по убитите си приятели.
Накрая ленд крузърът напусна покрайнините на Йерусалим и пое по навятия с пясък път, който водеше на изток през пустинята. От грохота на двигателя беше почти невъзможно да разговарят, затова Бен се бе облегнал на предната седалка и пушеше. Джуд се возеше мълчаливо отзад. От време на време Бен се обръщаше към него и си спомняше за писмото на Микаела, от което стомахът му се свиваше на топка.
Ленд крузърът не беше единственото превозно средство, пътуващо към вътрешността на пустинята. В същата посока се движеше рехава колона от коли, пикапи и туристически автобуси. Пътят се виеше през море от пясък и камъни, стигащо чак до скалистите зъбери на хоризонта. От двете страни на шосето растяха самотни храсти и ниски дървета. Пътните знаци, които профучаваха покрай прозорците на колата, бяха на арабски и английски език.
След около час преодоляха билото на един хълм и Джуд подсвирна при вида на величествената панорама.
— Мъртво море — обяви Хилел и посочи тържествено през прашното предно стъкло.
Огромното солено езеро, простиращо се пред тях, беше заобиколено от пясъчни дюни и възвишения. Някъде по средата му минаваше йорданската граница.
— А там е Масада — добави той и показа големия пясъчен хълм, който се извисяваше над езерото и хвърляше сянка над пустинята.
— Що за място е това? — попита изумен Джуд, който се бе навел напред и извиваше шия, за да види по-добре хълма.
— Масада е била древна крепост — отвърна Бен. — Тук се е провела последната битка от Голямото еврейско въстание срещу Римската империя, около четирийсет години след смъртта на Христа. Деветстотин мъже, жени и деца избягали от обсадата на Йерусалим и чистките срещу еврейската раса. Удържали цели три години. Междувременно в подножието на хълма се събрала огромна римска войска и построила каменен насип с рампа, за да атакува крепостта.