Разплата [bg]

— Откъде знаете, че я е обърнал? Може да си е лежала по корем през цялото време.

— Заради кръвта. Ако през цялото време беше лежала по корем, кръвта нямаше да плисне така — встрани и нагоре.

— Сега пък станахте и специалист по петната от кръв — Франклин поклати глава.

— Специалист не съм, но не са малко местопрестъпленията, които съм виждал — Тони се извърна. — Мислете каквото си щете, но престъплението действително не е свързано със секс.

— А каква е подбудата тогава?

Тони примигна, изненадан от внезапно появилите се в очите му сълзи.

— Това е разплата. Добре дошли в чудния свят на Джако Ванс.

Франклин го изгледа неуверено.

— Изглеждате много уверен в себе си, докторе.

— Кой ги е открил?

— Постъпило анонимно обаждане от една телефонна будка в селото, която се намира на петнайсетина минути път с кола оттук. Обадил се мъж, в говора му не се долавял някакъв отличителен акцент. Изпратили патрулна кола. Вратата била отворена, момчетата влезли направо — той изкриви съчувствено уста. — На двама от тях им е било за първи път. Съмнявам се, че ще спят спокойно тази нощ. Това говори ли ви нещо?

— Това е Ванс. Единственото убийство, което извърши извън серията, имаше същите отличителни белези на спектакъл. Това, което направи тогава, той повтаря сега. Изпраща послание. То е адресирано към определена група хора, също както и последния път. И иска да бъде уверен, че посланието му ще отекне ясно и силно. Обадил ви се е веднага щом е успял да се отдалечи достатъчно от сцената на престъплението, защото е искал боите на картината да бъдат още свежи, когато отидете. Искал е Карол Джордан да види онова, което е причинил на обичаните от нея хора, в целия му ужас.

Почувства горчивината като вкус по езика си. Беше реагирал толкова бавно, така глупаво.

Франклин като че ли още не беше убеден.

— А не мислите ли, че може да преувеличавате, да си придавате прекалено голяма важност? Може това изобщо да не с направено заради вас и заради главен инспектор Джордан. Може да е просто някой случаен психопат. А може убийството да има някаква връзка с работата на Луси Банърман. Тя е била адвокат, защитавала е престъпници, докторе. С такава работа често се случва да будиш омраза у хората — акцентът му ставаше по-подчертан, думите му падаха още по-тежко.

— Омраза, която би могла да предизвика подобна реакция?

Тони посочи нагоре с палец.

— Вие сте психологът. Хората невинаги имат… как се изразяваха такива като вас… „адекватни реакции“? Да кажем, някой, когото е трябвало да оправдае, а е бил осъден… — той разпери ръце. — Случва се да поръчват такива убийства от затвора. Или пък някакъв парцал просто е решил да се подмаже, пречуквайки адвокатката — той тръгна към изхода на палатката и Тони излезе след него навън, където ситният дъждец скриваше гледката към близките хълмове. — Съществува и другата възможност — да кажем, тя е успяла да отърве някой мръсник, изнасилвач или педофил например, и някакъв защитник на справедливостта решава по подобие на героя на Чарлс Бронсън да даде добър урок на системата — Франклин запали цигара, криейки я в шепи, вдъхна дълбоко дима и издиша с драматична въздишка.