Химн на смъртта [bg]

Въпреки това Ми-ран трябвало да се примири с някои ограничения. Например силно се съмнявала, че тя или някой друг от семейството ѝ някога би могъл да получи разрешение за пребиваване в Пхенян. Ако с Джун Санг се оженят, в най-добрия случай можели да живеят в Чхонгджин. Тя би сe чувствала отговорна за неговата саможертва. Когато го погледнала, блед и сериозен зад очилата, които носел още от училище, си помислила с тревога, че той не би могъл да се върне обратно в Чхонгджин. Най-вероятно там би свършил като своите учители, умиращи от глад интелектуалци, които могат да цитират Толстой наизуст, но нямат никаква представа как да си набавят храна.

Не трябвало да забравят и родителите му. Тя никога не ги била виждала, но била чувала за тях. Със сигурност щели да изпаднат в ужас, ако Джун Санг поиска да се ожени за нея. Баща му може да заплаши със самоубийство, майка му да симулира болест. А и Джун Санг бил покорен син. Никога не би пристъпил волята на родителите си.

Пък и хората, дошли от Япония, обикновено се женели за такива като тях. Ще го уредят с момиче с японски пари или пък ще срещне умна изискана жена в университета. Романтичният, рецитиращ поезия приятел на Ми-ран просто бил над нейната класа. Трябва да приемеш фактите, казвала си тя.

Опитала се да си представи живота си без него. Обикновен. Без поезия. Брак с работник от завод или миньор като баща ѝ. Деца. Заточена завинаги в някое миньорско село или в най-добрия случай в Чхонгджин. Почувствала се като в капан.

Работата ѝ в детската градина станала мъчителна. От петдесетте деца в класа ѝ, когато започнала, били останали само петнадесет. Изпитвала ужас всяка сутрин, когато влизала в разнебитената сграда. С всяко дете, което не се появяло, детската градина потъвала във все по-дълбока тъга. Децата вече не се смеели. Никой не можел да се съсредоточи в урока – нито учениците, нито учителите, които не били получавали заплати от смъртта на Ким Ир Сен. Ми-ран попитала директорката кога ще започнат пак да им плащат. Жената се подсмихнала.