Девет случая на Шерлок Холмс

– Каза, че мъжът ѝ бил много уморен и затова решила да го отмени.

– Да, наистина, малко по-късно е бил сварен да спи на стола. Е, значи срещу тях не е открито нищо злепоставящо освен лошата слава на жената. Попитахте ли я защо онази вечер толкова много е бързала да си отиде, че дори е привлякла с това вниманието на полицая?

– Била останала по-късно от обичайното и искала да се прибере по-бързо.

– Изтъкнахте ли ѝ факта, че вие с господин Фелпс сте тръгнали двайсетина минути по-късно за дома ѝ, а сте пристигнали преди нея?

– Тя го обясни с различната скорост на автобуса и файтона.

– А отговори ли ви защо, след като е влязла в къщата, е изтичала право в кухнята?

– Защото там държала парите, с които трябвало да се разплати със съдия-изпълнителя.

– Значи ви е дала отговор на всичко. Попитахте ли я дали, когато си е отивала, не е срещнала или не е видяла някой да се шляе по улица „Чарлс”?

– Не била видяла никого освен полицая.

– Е, както виждам, разпитали сте я най-обстойно.

А какво друго предприехте?

– Два месеца подред следихме чиновника Горо, но съвсем безрезултатно. И срещу него не можем да докажем нищо.

– Нещо друго?

– Нямаме за какво да се заловим, липсват каквито и да било улики.

– Изградихте ли си вече някакво мнение за това, как е иззвънял звънецът?

– Не, и трябва да призная, че никак не мога да проумея този факт. Доста смел е бил оня, който и да е бил, който си е позволил да вдигне такъв шум.

– Да, постъпката наистина е странна. Много ви благодаря за всичко, което споделихте с нас. Ако успея да открия човека, ще ви се обадя. Да вървим, Уотсън!

– Накъде сега? – попитах, като излязохме от канцеларията на Форбс.

– Отиваме да поговорим с лорд Холдхърст, министър на външните работи и бъдещ министър-председател на Англия.

Имахме късмет да сварим лорд Холдхърст в кабинета му на „Даунинг стрийт” и щом Холмс изпрати картичката си, незабавно бяхме поканени да се качим. Държавникът ни прие с присъщата му старомодна вежливост и ни настани да седнем в удобните кресла от двете страни на камината. Застанал на килимчето между нас със слабата си висока фигура, с острите, но благи черти на лицето си, с начупената, преждевременно побеляваща коса, той представляваше онзи не особено често срещан тип истински благородник.

– Вашето име ми е познато, господин Холмс – каза той с усмивка. – И, разбира се, излишно е да се преструвам, че не знам целта на посещението ви. В нашето министерство има само едно-единствено събитие, което би могло да привлече вниманието ви. Мога ли да ви попитам от чие име действате?

– От името на господин Пърси Фелпс – отвърна Холмс.

– А, моят злощастен племенник! Навярно разбирате, че тъкмо поради роднинството ни за мен е още по-невъзможно да го прикрия по какъвто и да било начин. Страхувам се, че този инцидент ще се отрази пагубно върху кариерата му.

– А ако документът се намери?

– Тогава би било друго, разбира се.

– Искам да ви задам един-два въпроса, лорд Холдхърст.

– С удоволствие ще ви осведомя за всичко, доколкото мога, разбира се.