Изгубената Динотопия
- Автор: Фостър Алън Дийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубената Динотопия». Краткое содержание книги:
Историята за смелостта и сътрудничеството между големи и малки създания е изпълнена с много напрежение и ще достави наслада на читателите от всички възрасти. Романите за Динотопия вече се смятат за класика в жанра и са добили огромна популярност.
Създателят на това магическо място се нарича Джеймз Гърни. Той е измислил и най-популярните герои, населяващи Динотопия. Но самият Гърни предпочита друг да развие и популяризира идеите му. Затова се обръща към всепризнатия майстор на фантастични романи и сценарии Алън Дийн Фостър. Когато Фостър написва романа „Изгубената Динотопия“, критиката и читателите изпадат във възторг. Сравняват го с Жул Верн, Толкин, Хърбърт Уелс. Приключенията на героите от фантастичната страна стават любими за децата от над 30 страни. Милиони екземпляри се продават и четат на 18 езика, а филмовата компания „Холмарк“ се заема да създаде шестчасов сериал.
„Изгубената Динотопия“ е първото докосване на българските читатели до този измислен, но прекрасен свят. Приключенията ще ни държат в напрежение още от първите страници. А когато затворим кориците, може би ще повярваме, че Динотопия все някъде съществува.
Протоцератопсът кимна бавно и накрая попита невинно:
— Защо?
— Защото е по-лесно да задигнеш нещо, отколкото да се трудиш.
— Но това е нередно.
— Точно така. Животът на тези хора е пълен с нередни постъпки. Те са обикновени престъпници. — Огледа повторно спящите. — Не изглеждат окаяно. Оръжието и дрехите им са невредими. Според мен не са претърпели корабокрушение. Изглежда са успели безпрепятствено да стъпят на брега. Възможно ли е кораб да мине през рифовете?
— Винаги са ми казвали обратното. Но е известно, че в края на цикъла, когато предстои да се развихри шестгодишната буря, стават и странни неща. Но не съм добре запознат с морето.
Протоцератопсът потрепери видимо. Нито беше добър плувец, нито обичаше особено водата, макар Уил да знаеше, че някои динозаври се забавляват да плуват.
Кеелк им подсвиркваше тихо, но настойчиво.
— Да, знам — отвърна Уил в отговор. Има неща, които не се нуждаят от превод. — Ще ги измъкнем някак.
Хъркането на спящите пирати изпълваше въздуха пред храма. Мъжете бяха повече, отколкото си представяше. При това изглеждаха здрави и в добра форма. При битка той и приятелите му нямаха никакъв шанс. Кеелк можеше да надбяга всеки от тях, защото струтиомимусите са бързи, но не можеше да надбяга куршум.
— Трябва да се приближим — промълви той.
— Сигурен ли си? — Чаз отново бе стъпил на четири крака. — Не ми харесва видът на тези хора. Никак не ми допада.
— Няма значение. Стига да не ги събудим, всичко ще бъде наред. — Посочи наляво. — Ще минем зад пленниците, далеч от пазача. Така ще имаме възможност да ги развържем.
— Оптимист — промърмори Чаз, но тръгна след двамата.
Планът на Уил оправда надеждите му. Единственият пазач продължи да хърка непробудно. Скоро се озоваха достатъчно близо, за да различат възлите по въжетата, с които бяха омотани пленниците.
— Толкова много въжета… — Чаз разтърка долната си челюст в горната. — Сигурно ще успея да прегриза онези, които са по-ниско.
— Ще отнеме прекалено много време. — Уил се вгледа по-внимателно. — Приличат на корабни въжета — здрави и жилави са. — Погледна към Кеелк — сравнително малкият й клюн беше непригоден за целта. — Аз ще трябва да се справя. И без това нас хората най-много ни бива в заплетените операции.
— Вие двамата стойте тук и не се пречкайте — нареди Уил; приведе се и тръгна напред.
— Какво ще правиш? — попита Чаз тревожно.
Приятелят му се усмихна и зъбите му проблеснаха в тъмнината.
— Ще освободя всички, разбира се. Така постъпват героите в книгите.
След като човешкият им приятел се отдалечи, Чаз прошепна на Кеелк:
— Разбира се, но това тук не е книга.
Прикривайки се в сенките, Уил стигна незабелязано до колоните. С острия си слух струтиомимусите чуха приближаването му, но не издадоха и звук, докато наблюдаваха как младият човек пристъпва към тях. Дрехите му им действаха успокоително: бяха типичните за Динотопия.
Уил постави пръст на устните си — универсалния знак за мълчание — насочи се към Хисаулук и се захвана с въжетата по тялото му. Нямаше нужда родителите да инструктират двете деца как да се държат. Те добре се преструваха, че продължават да спят и останаха смълчани въпреки нарастващото им вълнение.
Вързана малко по-настрани, Притикил долови шум и движение. Едното й око леко се отвори. Загледа се мълчаливо как новопристигналият започва да освобождава възрастния мъжки струтиомимус от въжетата.
— Спокойно, спокойно — шепнеше Уил и продължаваше усилено да работи. Корабните въжета наистина се оказаха здрави. — Започвам да се оправям.
За щастие, на кораба, с който пристигнаха тук като корабокрушенци, бе имал предостатъчно време да изучава морските възли.
Отне му обаче повече време, за да освободи възрастния мъжкар. Хисаулук се протегна внимателно, бавно и тихо. Кеелк му махна възторжено от прикритието си. Зарадван, че я вижда жива и здрава, Хисаулук й кимна нетърпеливо. Но не отиде веднага при нея — не желаеше да се мръдне от мястото си, преди цялото му семейство да бъде освободено. Докато той раздвижваше мускули, Уил се захвана с въжетата на женската.
Справи се и с тях и насочи вниманието си към двете деца. Пръстите му бяха ожулени и го боляха, но нямаше никакво намерение да си почива. Най-после цялото семейство беше свободно и той проследи с удоволствие как отиват към Кеелк, тъй дълго отделена от тях. Изящните вратове се преплетоха в сърдечни, макар и мълчаливи прегръдки.
Той лично щеше да се присъедини към празненството по-късно. И други въжета чакаха да бъдат развързани. Надигна се иззад малахитовата колона и тръгна към младия тиранозавър. Вече напълно будна, тя наблюдаваше напрегнато приближаването му с жълтеникавите си очи.