Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
— Нали помниш условията? Нито дума на пресата, на радиото, на никого. Ако си отвориш устата, ще загубиш по-голямата сума, която ще ти дам после.
— По-голяма? Колко? — каза го бързо като светкавица.
— Ще разбереш, когато реша, че си я заслужила. Ще те следят непрекъснато мои хора.
Той й даде парите. Без да ги преброи, жената ги пъхна някъде под одеялото, погледна Туийд, изправи се и взе вързопа, като отказа на Лазал да й помогне. Той отвори вратата. Униформеният служител на DST чакаше в коридора. Лазал затвори след жената и погледна посетителите си с вдигнати вежди.
— Сигурен съм, че Манто не е Калмар — каза Нюмън. Всички насочиха поглед към него. Нюмън вдигна рамене, потърка окото си и отново заговори:
— Лошо го казах. Не съм спал цяла нощ. Не вярвам Манто да е Калмар.
— Защо? — попита го кротко Лазал.
— Заради начина на действие. Калмар задушава жертвите си. Кари на гарата в Бордо. Карин Роузуотър в Олдбърг. А Манто е застрелял префекта.
— На убиеца вероятно му е било трудно да се приближи до префекта, за да го удуши. Както са те учили в SAS, Боб, има повече от един начин да убиеш човек. Има и хора, които владеят няколко техники.
Лазал нетърпеливо вдигна ръка:
— Имаме свидетел и на клането в Тарб. Той чака долу. Мисля, че ще бъде добре да се видите с него. Той е бил водачът на евреите. Името му е Моше Щайн…
Моше Щайн беше невисок мъж, пълен, с волево лице и кротка усмивка. Тъмни и проницателни очи, разположени до основата на гърбавия му нос, изгледаха всеки поотделно. Гъстата му черна коса беше грижливо сресана назад от високото чело. Носеше добре изгладен син делови костюм, а над решителните му устни стърчеше рунтав мустак. Лазал представи гостите си като „членове на строго секретна организация.“
Заговори на английски и се усмихна топло, когато Щайн отвърна на същия език. Лазал обясни:
— Моше Щайн е единственият оцелял от клането в Тарб.
— Мисля, че просто съм страхливец — каза Щайн на Моника.
— Наблюдавах атаката от нашия щаб, от замъка. Той е много стар, но много малък. И убийците бяха прекалено много — разбрах, че няма да мога да помогна. Помислих си, че някой трябва да остане жив, за да разкаже всичко на властите. Затова се скрих в едно мазе. Когато всички си заминаха, отидох до местната гара и взех влака до първия град, където можех да се прекача на експреса за Париж. Сега се чувствам посрамен и виновен.
— Нямате никакво основание за това — твърдо отвърна Пола.
— Направили сте най-разумното. Дори може да успеете да отмъстите за приятелите си…
Щайн започна да разказва с тихия си глас. Припомни си пристигането на убийците. Каза, че вероятно имитирали американската ку-клукс-клан — нали организацията още била жива в някои градове на южните щати. Погледна Нюмън:
— Ще се върна в малката си вила в Ланд. Това е една прекрасна област на Франция. Величествени гори от борове и смърчове се простират до самия Атлантически океан. Дори брегът е красив — високи и дълги пясъчни дюни скриват от погледа безкрайната синя равнина на водата.
Пола си помисли, че Щайн е навярно доста поетична личност — докато говореше, загрубялото му лице изведнъж стана замечтано нежно. Той отново погледна Нюмън:
— В Ланд се случват странни неща. Вие сте репортер, можете, ако искате, да дойдете с мен. Мисля, че има за какво да пишете.
— Съгласен съм — каза веднага Нюмън. — При условие че тръгнем още днес и се отбием в Аркашон.
— Ще вземем експреса Париж — Бордо.
— Добре. Но ще слезем на някоя от гарите преди Бордо. Имам основателни причини да го искам. Доверете ми се.
— Доверявам ви се напълно. Можем да слезем в Ангулем, да наемем кола и да продължим с нея. Първо до Аркашон, после до Ланд.
Нюмън взе картата на Франция, която носеше със себе си, намери Ангулем и се съгласи с предложението. Помисли си, че е достатъчно далеч от Бордо, за да има агенти на Дьо Форж, но не го изрече гласно.
— Бързо се разбраха — каза Лазал, когато двамата мъже излязоха от кабинета му. — Нюмън е решителен, Туийд.
— Нюмън безпогрешно определя хората. Явно това, което видя, му хареса. Сега ли ще се срещнем с Навар? Добре.
— А аз реших да посетя Джийн Буржойн във вила „Форбан“ — съобщи Пола. — Докато ме караше от „Адмиралтейството“ към „Браднъл“, тя каза, че се връща тук.
— Ще останеш в Париж — нареди Туийд. — Когато се настаниш в хотела, обади се на Моника и й кажи номера на стаята и телефона. Ако реша, че трябва да отидеш във вила „Форбан“, ще накарам Бътлър и Нийлд да те придружат.
— Добре, щом настоявате. Изглеждате разтревожен.