Спи, бледа сестро
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спи, бледа сестро». Краткое содержание книги:
След като приятелството им се превръща в мания и тайното минало на Хенри е разкрито, Ефи и Марта замислят отмъщението си заедно.
— Аз те проследих — спокойно каза тя. — Проследих те до тук. Чаках те да дойдеш. О, Моуз…
Реалността на моето предателство отекна между нас по-оглушително от всякакви думи. Насилих се да отговоря с престорена искреност:
— Боже мой, Ефи, не знаеш какво стана. Проклетият полицай стоя там с часове… Когато най-после влязох, теб вече те нямаше. Може би съм те изпуснал за минути — целунах я с престорена страст. — Не може ли просто да се порадваме, че сме заедно и че ти си в безопасност? — Аз обвих ръце около нея, макар че треперех от студ. — Ей сега ще те стопля, мила моя, опитай се да поспиш.
— Да поспя… — гласът й прозвуча едва чуто, дъхът й — недоловим шепот в ухото на нощта. — Няма да спя повече. Спах достатъчно.
Когато се събудих четири часа по-късно, тя си беше отишла и аз почти бях готов да повярвам, че съм сънувал всичко това, но сякаш за да докаже, че не е било сън, Ефи ми беше оставила визитната си картичка на нощното шкафче до леглото: сребърна брошка във формата на котка с извит гръб.
54
Рано сутринта навръх Коледа Таби се прибра от гостуването при роднините си: аз се събудих от шумната й суетня под стълбището и побързах да се облека. Срещнахме се на стълбите, тя носеше шоколад и бисквити за Ефи.
— Добро утро, Таби — казах аз, усмихнах се и поех подноса. — За госпожа Честър е, нали? Аз ще й го занеса.
— О, не се тревожете, господине… — започна тя, но аз учтиво я прекъснах:
— Бих казал, че днес те чака много работа, Таби. Виж дали имаме поща тази сутрин, после ела във всекидневната да ти кажа какво сме измислили с госпожа Честър за празника.
— Добре, господине.
Изтичах нагоре с подноса, излях шоколада през прозореца и изядох две бисквити. После разхвърлях леглото на Ефи, намачках нощницата й и я пуснах на пода, дръпнах пердетата. Оставих чашата на нощната масичка — това беше обичайният безпорядък, в който Ефи живееше — и доволен от своята изобретателност, слязох долу да поговоря с Таби. Тази сутрин се чувствах много по-овладян, забелязах, че мога спокойно да гледам стаята на Ефи, нещата й, да докосвам нощницата и чашата, от която бе изпила шоколада с лауданум, без да се измъчвам. Сякаш среднощната ми среща с Марта бе ме изпълнила с нова, неукротима енергия. Светлината на деня беше пропъдила завинаги нощните демони и когато влязох във всекидневната, аз се погрижих да придам на гласа си весела нотка:
— Таби — казах с ведро настроение, — днес госпожа Честър реши да изненада майка си с празнично посещение. Докато е навън, ти и аз ще се погрижим да изненадаме нея.
— Как, господине? — учтиво попита Таби.
— Ще отидеш да купиш джел и имел, за да украсиш къщата, после ще ни приготвиш най-пищна коледна вечеря. Искам да има всичко: яйца от пъдпъдък, гъска, гъби… и, разбира се, хубав шоколадов сладкиш — знаеш, че госпожа Честър обича шоколад. Ако можем да направим нещо, за да я върнем към нормалното й весело състояние, ще го сторим, нали, Таби?
Очите й светнаха.
— О, да, господине — отвърна тя доволна. — Толкова се тревожа за бедната млада господарка! Тя е много слаба, господине, има нужда от храна. От добра питателна храна — нищо повече, каквото и да говорят лекарите…
— Точно така — прекъснах я аз. — Само че, Таби, нито дума. Нека го запазим в тайна, за да изненадаме госпожа Честър. Ако веднага излезеш, ще се върнеш тъкмо навреме, за да украсиш коледното дърво.
— О, господине! — грейна Таби. — Младата господарка така ще се зарадва!
— Искрено се надявам.
Щом Таби излезе от къщата с бодра крачка, аз си позволих лукса да се усмихна: най-лошото бе отминало. След като бях успял да я заблудя, че всичко е наред, с грижите ми беше свършено. Почти изпитвах въодушевление от празничното пазаруване!
Към единайсет часа наех файтон до „Оксфорд Стрийт“ и близо час обикалях по магазините. Купих си кестени от ирландски уличен търговец и започнах да ги ям с наслада, каквато не бях изпитвал от нито едно ястие, откакто бях срещнал Марта, като пусках горещите обелки в канала и ги гледах как се отдалечават по сивата река от разтопен сняг. От един дюкян купих златна лента, от друг — розови ръкавици от шевро, от трети — портокали. Почти забравих, че играя роля, и се улових, че грижливо обмислям какво би се харесало най-много на Ефи: дали тази красива морскосиня брошка, този гребен от костенурка, това боне, този шал?