Тигър! Тигър!

— Съпругът ми се върна при нас — каза Мойра.

— Твоят съпруг?

— Човекът-бог, който ни разруши.

Лицето на Джозеф потъмня от гняв.

— Къде е той? Заведи ме при него!

— Няма да го нараниш, нали?

— Всички дългове трябва да се плащат. Покажи ми го!

Джозеф я последва до каютата на борда на „Номад“ и разгледа внимателно Фойл. Гневът на лицето му се замени с учудване. Той докосна Фойл и му заговори: все още нямаше отговор.

— Не бива да го наказваш — каза Мойра. — Той умира.

— Не — отговори тихо Джозеф, — той мечтае. Аз съм жрец и зная тези мечти. Скоро ще се събуди и ще съобщи на нас. Неговия народ, мислите си.

— И след това ще го накажеш.

— Той свърши вече това сам — каза Джозеф. Седна пред каютата и се приготви да чака събуждането. Момичето Мойра се изгуби по извитите коридори и се върна след минута със сребриста вана с топла вода и сребърен поднос с храна. Тя изкъпа внимателно Фойл и постави подноса пред него, като приношение. След това се разположи долу, до Фойл… до света… готова да чака събуждането му.