Нощен шепот

Беше негова жена. Даде му нежност и любов, върна му собствената му душа. Беше проникнала до тъмните ъгълчета сърцето му; докосна се до слабостите му и от това лечебно докосване той беше придобил нова сила.

Помилва кичур бакърена коса, усети биенето на сърцето й, докато с длани галеше гърдите й. Привлече я в прегръдките си и двамата се отпуснаха в гостоприемното легло на земята, на брега край поточето.

Ритуалът беше свеж като настъпването на пролетта и стар като древните хълмове, които ги заобикаляха.

Беше полунощ и луната грееше.

И беше време за…

Сливане с нощта.