Дъщерята на огъня
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: fire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дъщерята на огъня». Краткое содержание книги:
Но всъщност това вече нямаше никакво значение. На следващата сутрин трябваше да го напусне заради благото на Англия.
Опита се отчаяно да сподави сълзите си, целуна го по челото и за последен път докосна лицето му, отпуснато в съня. Не можа да заспи и го наблюдава до ранни зори. Когато той я целуна на сбогуване, тя му се усмихна и най-сетне заспа. Събуди се от тихо почукване на вратата. Беззъбата старица я очакваше.
Облече се по най-бързия начин с дебели вълнени панталони, топла къса туника под ризата и прост плащ с огромна качулка, скриваща цялото й лице.
— Приличате на момиче, тръгнало към манастира — рече старицата със задоволство.
Извън двореца цареше вече привичното делнично оживление. Една жена изкормваше риба, друга почистваше нощно гърне, а някакви мъже поправяха доспехи. Внезапно й се стори, че някой я гледа. Обърна се, но видя само едно момче, което си връзваше обувките.
— Трябва да побързаме — настоя старицата.
На речния бряг ги очакваше моряк, който й се поклони ниско.
— Милейди! — промълви той със страхопочитание.
— Това е Алфред — поясни спътничката й. — Той ще ви придружи.
Въздухът бе влажен. Над реката висеше лека мъгла. Лодката се оттласна от брега и Фалън се зави плътно в плаща си. Не се чуваше нищо друго, освен тихото припляскване на греблата. Измина сякаш цяла вечност докато достигнаха другия бряг. Алфред скочи на брега, привърза здраво лодката с въже и й помогна да слезе.
Те тръгнаха бързо и мълчаливо през мъглата и накрая Алфред бутна някаква врата. В помещението димеше жалък огън, а насядалите наоколо мъже ги изгледаха с любопитство. Масите в простата кръчма бяха толкова мръсни, колкото и всичко останало.
— Братята ми тук ли са? — попита тя шепнешком.
— Не, милейди. Рискът бе твърде голям… но там отзад седи викингът. Докато говорите с него, ще стоя на пост до вратата.
И наистина, в един от ъглите седеше мъж с руса брада, носещ подобен на нейния плащ. Воднистите му сини очи проблеснаха бързо, а по тънките устни, украсени с мустачки, плъзна усмивка. Тя тръгна към него, а той я посрещна, хвана ръцете й и я побутна на съседния стол.
— Фалън! — промълви той.
— Ерик!
Наложи си да се усмихне дружелюбно.
— Братята ми смятат, че сте готови да се биете за нас, така ли е?
— За вас съм готов на всичко, милейди, действително на всичко! — увери я той с похотливи очи.
Стомахът й се разбунтува и започна да й се повдига. Трябваше обаче да се удържи, защото знаеше, че Ерик е единственото спасение в борбата срещу Уилям. За добро или зло трябваше да го моли за помощ, както поиска от нея Галън. Но не биваше да му обещава нищо конкретно.
— Англия се нуждае от подкрепата ви, Ерик. Смятам, че моментът е подходящ. Почти никой не е забелязал, че армията на Уилям всъщност се топи бързо. Вярно, че са пристигнали нови войски с корабите, но не силата на армията му сломи народа ми, а единствено неговата безгранична жестокост.
Ерик отпи голяма глътка, а хладните му северни очи се загледаха в нея с настойчивост, която я накара да потрепери до мозъка на костите си.
— Ще ви помогна. Ще изхвърля това норманско копеле обратно зад Канала, стига по този начин да спечеля сърцето ви.
— Необходима е предпазливост, Ерик. Уилям може и да е омаломощен, но в никакъв случай не е глупак.
Той хвана усмихнат ръката й и с влажен език докосна кожата й.
— Нямам търпение да вляза в битка — рече той бавно. — Впрочем дочух, че сте любовница на граф д’Анлу.
Фалън сведе поглед, тъй като вече не можеше да понася похотливия му поглед.
— Не се бойте, това само увеличава вашия чар в моите очи. Ще ми достави голямо удоволствие да го убия, защото знам, че е един от най-храбрите войни. За качествата му като любовник не мога да кажа нищо, но когато легнете в моето легло, ще разберем бързо на какво ви е научил. Девствениците, милейди, са скучни и уморителни същества. За да изпита истинско удоволствие, на истинския мъж му е нужна истинска жена с опит.
Фалън бе възмутена и смаяна от разпуснатите слова на викинга и й струваше огромни усилия да не му зашлеви плесница. Предпочиташе да умре, отколкото да му даде и най-малката възможност да изпълни намеренията си спрямо нея.
— Първо победете норманския самозванец, Ерик, и след това пак ще разговаряме — рече бързо тя и понечи да стане.
Той обаче отново я побутна на стола и я изгледа с похотлив блясък в очите.
— Аз ще убия Уилям, обещавам ви. Графа също. Защото вие сте наградата в тази игра, милейди.
Вътрешно Фалън се разтърси от погнуса, тъй като мъжът, когото трябваше да спечели за съюзник, я отвращаваше така, както я отвращаваше и застоялата миризма във вътрешността на вертепа.