Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
— Смяташ ли, че ще спечелиш някакви гласове?
— Смятам, че бих спечелил известен брой гласове от личните врагове на Ришар, дори ако бях кон. Колкото до останалите, смятам да се предложа на Прогресивната партия като бъдещ техен поддръжник.
— Така ли? — Грегор се оживи при последните му думи. — Графовете Ворутиър винаги са гласували с консерваторите. От Ришар се очакваше да продължи тази традиция.
— Да. Сърцето ме тегли към старата гвардия — те бяха партията на баща ми и на дядо ми. Но се съмнявам, че много от тях ще се присъединят към мен. Освен това понастоящем са малцинство. Човек трябва да е практичен.
Правилно. И макар Грегор грижливо да поддържаше фасада на императорска безпристрастност, за никого не беше тайна, че личните му предпочитания клонят към Партията на прогресистите. Иван задъвка устната си.
— Твоят иск ще разбуни Съвета в един твърде деликатен момент, лорд Доно — каза Грегор. — Вече съм превишил до максимум кредита си пред графовете с натиска, който оказах за ремонта на комарското слънчево огледало.
Доно отговори искрено:
— Не ви моля за нищо друго, сир, освен за неутралитета ви. Надявам се да не анулирате иска ми за възпрепятстване. И да не позволите на графовете да го отхвърлят без изслушване или да ме изслушат при закрити врата. Искам публичен дебат и публично гласуване.
Устните на Грегор се разкривиха — явно си представяше въпросната гледка.
— Искът ти може да създаде един твърде необичаен прецедент, лорд Доно. С който след това ще трябва да се съобразявам.
— Възможно е. Бих искал да подчертая, че играя изцяло според старите правила.
— Е… може би не точно изцяло — каза Грегор.
Биърли се обади:
— Ако позволите да изкажа мнението си, сир, мисля, че ако наистина съществуваха десетки графски сестри, изгарящи от желание да се втурнат към най-близкия галактически медицински комплекс и да се върнат на Бараяр, за да заемат мястото на братята си, то това щеше да се е случило досега. Съмнявам се, че подобен прецедент би се ползвал с особена популярност, особено след като шумът около него заглъхне.
Доно сви рамене.
— Преди да завземем Комар, достъпът до този вид медицина беше почти невъзможен. Все някой трябваше да направи първата крачка. И това едва ли щях да бъда аз, ако нещата се бяха развили различно за бедния Пиер. — Той погледна Грегор в очите. — Макар че определено няма да съм последният. Анулирането или потулването на иска ми няма да оправи нещата. Ако не друго, законовото му уреждане ще принуди графовете да преразгледат възгледите си и да изменят една група от закони, които твърде дълго останаха встрани от промените в живота ни. Едва ли може да се управлява една галактическа империя с набор от закони, които не са променяни и дори преразглеждани от времето на Изолацията. С други думи, графовете ще си направят услуга.
Една съвсем бегла усмивка прекоси лицето на Грегор, не съвсем доброволно, както си помисли Иван. Лорд Доно беше избрал най-правилната стратегия по отношение на Грегор — държеше се откровено, смело и със самочувствие. Но пък лейди Дона винаги се беше отличавала с бърз ум.
Грегор огледа лорд Доно от главата до петите и каза иронично:
— Сигурно ще искаш и покана за сватбата?
Веждите на Доно подскочиха.
— Ако дотогава съм утвърден за граф Ворутиър, присъствието ми ще бъде както мое право, така и мое задължение. Ако не съм… е, здраве да е. — И след кратка пауза замислено добави: — Макар че винаги съм харесвала хубавите сватби. Самата аз имах три. Две от тях бяха пълна катастрофа. Толкова по-приятно е да наблюдаваш отстрани и да си повтаряш: „Не се женя аз! Не се женя аз!“ После цял ден се чувстваш така, сякаш са ти поникнали криле.
Грегор отвърна сухо:
— Може би следващата ти сватба ще бъде различна.
Брадичката на Доно се вирна.
— Това е повече от сигурно, сир.
Грегор се облегна назад и се загледа замислено в групичката, наредена пред него. Потропа с пръсти по страничната облегалка на канапето. Доно чакаше храбро. Биърли беше кълбо от нерви, Забо — каменна статуя. Иван прекара времето в мечти да е невидим, или никога да не беше налитал на Биърли в онзи трижди проклет бар, или никога да не се беше запознавал с Дона, или въобще да не се беше раждал. Чакаше брадвата да падне и се чудеше в коя посока да се метне.
Вместо това Грегор каза:
— И… какво е усещането?
Белите зъби на Доно блеснаха в широка усмивка, която разполови брадата му.
— Вътрешно ли? Имам повече енергия. По-силно либидо. Бих казал, че се чувствам с десет години по-млад, само дето не се чувствах по същия начин, когато бях на трийсет. По-лесно се паля. Иначе… само светът се е променил.