Циганката
- Автор: Бъзби Шърли
- Серия: louisiana #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Циганката». Краткое содержание книги:
— Отведете всички коне отзад! Знаете какво трябва да направите!
Катрин скочи и стреснато изгледа втурналите се към оборите мъже. Сякаш дяволът ги гонеше по петите! Джейсън хукна с големи крачки по стълбата към верандата и изрева заповеднически на жена си:
— Влез в къщата, Катрин! И остани вътре!
По тялото й пропълзя леден студ. Приседна сковано на стола и попита:
— Какво означава това?
Чертите на лицето му веднага се отпуснаха.
— Сега не е време за спорове, котенце! Направи това, което ти казвам! Важно е!
Гневът й отлетя също така бързо, както беше дошъл, и тя се подчини с готовност. Едва успя за влезе в къщата, когато залата се напълни с жените и децата на работниците. Катрин се оглеждаше смаяно, докато най-сетне получи обяснение.
— Когато се зададе опасност, всички се събират в господарския дом. По-лесно е да се защитава само една къща. За такива случаи мистър Севидж е наредил складовете винаги да са пълни с припаси.
Всеки освен Катрин знаеше какво ги очаква. Внезапен, необясним страх я подгони към първия етаж. Трябваше да провери дали Никълъс е на сигурно място. Малкият спеше дълбоко. Сали седеше до люлката му.
Успокоена, Катрин слезе отново в залата. Джейсън беше застанал на прага с дълга пушка и пистолет на колана.
— Индианци ли идват? — попита нервно Катрин.
— Не! Макар че много по-добре щеше да бяха индианци! Чуй ме скъпа, не ми се вярва, че ще се случи кой знае какво. Всички мъже са въоръжени и са заели определените им места. Ако започнат да стрелят, ти ще се качиш при Никълъс и в никакъв случай няма да се показваш на прозореца. Обещаваш ли ми?
Катрин кимна. След миг прозвуча конски тропот. Към къщата приближаваше дружина ездачи. Джейсън я привлече към себе си, целуна я набързо и я побутна към стълбата. После хукна към вратата. Катрин остана загледана след него. След малко от гърлото й се изтръгна дрезгав писък. Но съумя да се овладее, плъзна се безшумно към входната врата и надникна навън.
Пред къщата бяха спрели тридесетина испанци с прашни и мокри от пот униформи. Отдалеч се виждаше, че са яки, закалени в многобройни битки злодеи. Начело яздеше Давалос. Когато Джейсън излезе напред, по лицето на испанеца се изписа неприятна усмивка.
— Е, амиго! — проговори иронично той. — Ето че се видяхме отново!
Без да излиза от сянката на вернадата, Джейсън попита безизразно:
— Какво искаш, Давалос?
Усмивката на испанеца стана още по-широка. Понечи да слезе от коня си, но многозначителното щракане на дузина невидими пушки го принуди да промени намерението си. Отпусна се бавно на седлото и огледа с търсещ поглед заплашително смълчаната къща.
— Ти май си повярвал, че можеш просто така да ме изненадаш? — попита тихо Джейсън. — Границите на плантацията са огромни, но узнах за идването ти само десет минути след като ги премина. Чакам те от седмици. Защо се забави? Трябваше ти доста време да събереш кураж за новата ни среща, а?
Намирам, че гостоприемството ти е доста оскъдно — изръмжа ядно Давалос.
Имаш пълно право, mon ami! Предлагам ти веднага да тръгнеш отново на път. Няма какво да търсиш тук. Не търпя отровни змии в къщата си.
Давалос сякаш се вдърви на седлото, лицето му се разкриви в грозна гримаса, ръката му неволно посегна към пистолета. Катрин чу как затворът на пушката на Джейсън щракна и видя, че дулото внимателно следи всяко движение на испанеца. Неизпитван досега страх я стисна за гърлото. О, Господи! — изплака тя. Не позволявай да се случи нещо с Джейсън. Напусна наблюдателния си пост и се втурна към работния кабинет на мъжа си. Грабна една пушка от шкафа, напълни я с треперещи ръце и провери кремъка.
Една мисъл владееше съзнанието й — ако Давалос посмееше да насочи пистолета си към съпруга й, тя щеше да го застреля със собствените си ръце! Прицели се в сърцето на испанеца и зачака нещо да прекъсне надвисналата тишина.
Грозният смях на Давалос усили натиска на изтръпналите й пръсти върху спусъка. Тя се приведе напред, за да чуе по-добре тихите, заредени с гняв думи.
— Много добре, амиго! И този път спечели. Но не можеш цял живот да бъдеш нащрек. Някой следващ път непременно ще те заваря неподготвен. — Гласът на Давалос наистина звучеше като змийско съскане.
— Възможно е — отговори равнодушно Джейсън, — но ако бях на твое място, не бих се осмелил да произнеса подобни заплахи. Не разбираш ли, Блас, накрая ще те застрелям като бездомно псе и ще се предам на съда! Интересно дело ще бъде, нали? Моите хора ще излязат като свидетели срещу твоите — на кого ли ще повярва съдът? Е, за теб ще е все едно, защото отдавна ще лежиш под земята.
Лицето на Давалос пламна в безпомощна ярост.