Изповедник
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #11
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедник». Краткое содержание книги:
На крачка от бездната на непрогледния мрак, в който дебне всепроникващото зло, хората, които все още разполагат със свободата си, са безсилни да се преборят с надвисналата опасност. Ричард, разяждан от чувство за вина, че е допуснал всичко това да се случи, е принуден да носи сам непосилната тежест на грях, който не може да сподели дори с най-близките си. Дори с Калан, която е изгубил.
Заключителната част на едно забележително пътешествие в свят, където доброто и злото са във вечно противоборство. Пътешествие, което ни води из лабиринта на непримиримата и непокорна душа на Търсача на истината. Новият изгрев ще бъде посрещнат от един напълно променен свят.
Уникалният свят на един от най-силните гласове в съвременното фентъзи за пореден път ще ви спечели с драматични пътешествия, сладкодумно разказана история и емблематични герои.
Но Армина бе все още в съзнание. Опитваше се да се освободи от хватката й, като междувременно сипеше заклинания. Ничи дръпна здраво и я вдигна във въздуха, подготвяйки се да я размаже в стената.
Преди обаче да успее, набитата Сестра Грета се хвърли право в корема й и я изблъска далеч от Армина. Стремителният удар на Сестрата я отхвърли към стената толкова силно, че дъхът й секна. Изпълзя слепешком към жената, която я придържаше, като се опитваше да я отстрани от себе си.
Хванала здраво Ничи през кръста, Сестра Грета се огъна настрани и без усилие я просна по лице на пода. Ничи се извъртя, за да я изрита.
Сестра Армина, по чието лице се стичаше кръв, постави крак върху гърдите й. Сестра Грета се изправи до нея задъхана.
Преди още Ничи да успее да стане, през тялото й премина силна болка, която експлодира в основата на черепа й. Шокът блокира дробовете й. Общата сила на двете беше достатъчна да я направи безпомощна.
— Не посрещаш Сестрите си особено любезно — заяви Грета.
Ничи се стараеше да не обръща внимание на болката. Опита се да стане, заудря с ръце, но Сестра Армина натисна по-силно с крак, като същевременно разшири обхвата на болката. Зрението на Ничи се смали до малко петънце в центъра на черен тунел, гърбът й се изви, мускулите й се събраха на топка. Пръстите й полазиха по пода. За миг си помисли, че е готова на всичко, за да спре това.
— Съветвам те да не мърдаш — обади се Сестра Армина, — но пък ако предпочиташ, можем да ти припомним колко повече агония можем да ти причиним. Е? — повдигна вежда тя.
Ничи бе неспособна да говори. Очите й се насълзиха, успя само да кимне.
Сестра Джулия се довлече по-близо, като прикриваше устата си с две ръце и виеше от болка и гняв. Вадички кръв се стичаха по брадичката й, попиваха отпред на избелялата синя рокля и капеха от лактите.
Без да сваля крака си от гърдите на Ничи, Сестра Армина се наведе и докосна коляното й.
— Най-накрая се върна при нас, скъпа — изрече тя с някак чужд глас.
В миг кръвта на Ничи замръзна.
Осъзна, че през тези очи я гледа Джаганг.
Ако не беше агонията, ако не й се налагаше да влага всичките си сили в едно елементарно дишане, щеше да се впусне в бяг, дори това да означаваше мигновена смърт. Пак щеше да е за предпочитане.
Но понеже не можеше да помръдне, си представи как избожда очите на Сестра Армина — прозореца, през който я наблюдаваше Джаганг.
— Зъбите ти избивам заради това! — изломоти Сестра Джулия иззад длан. — Ще…
— Млъквай — скастри я Армина с онзи чужд глас, — че няма да им позволя да те лекуват.
В очите на Сестра Джулия проблесна искрен ужас, щом чу гласа на Джаганг. Замлъкна.
— Дай ми го — протегна ръка към нея Сестра Армина. Джулия плъзна окървавени пръсти в един от джобовете си и извади предмет, който Ничи не очакваше да види и от който й секна дъхът. Джулия го подаде на Армина.
Последната отмести крак и подгъна коляно, за да се приведе над проснатата на пода Ничи. Ничи знаеше какво ще последва. Съпротивляваше се с всичката си останала сила, но не можа да накара тялото си да реагира. Мускулите й бяха сковани от пронизващата сила, която се разливаше по всеки нерв на тялото й.
Сестра Армина се пресегна и нахлузи излъсканата от кръв яка на врата на Ничи.
Ничи почувства как Рада’Хан хлопна около шията й.
В същия миг загуби връзката със своя Хан.
Дарбата й беше вродена. Обикновено изобщо не се замисляше за нея. Сега обаче бе изцяло изолирана от силата си. Подобно на зрението и слуха, дарбата й просто си беше там, използваше я механично. Сега на нейно място зейна ужасяваща и непозната празнина.
Рязкото отделяне от дарбата й я замая. Сякаш част от нея самата, от самото й същество, липсваше.
— Стани! — отсече Армина.
Когато най-накрая болката понамаля, цялото тяло на Ничи се отпусна на пода. Не знаеше дали мускулите ще й се подчинят, дали ще има сили да се изправи, но познаваше Сестра Армина достатъчно, че да преодолее всякакво колебание. Преобърна се и с усилие се надигна на ръце и крака. Темпото, изглежда, не удовлетвори Сестра Армина и поразяваща болка прониза кръста на Ничи. Прехапа устни, за да не извика. Ръцете и краката й се изпънаха инстинктивно и тя отново се простря на пода.
Сестра Грета се изкикоти.
— Стани — повтори Армина — или ще ти покажа какво е истинска болка.
Ничи отново се повдигна на четири крака. Пое дълбоко въздух. По прашния под покапаха сълзи. Наясно, че всяко забавяне ще влоши нещата, тя се изправи пряко сили. Краката й трепереха, но успя да се закрепи.