Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]
- Автор: Фейст Раймонд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]». Краткое содержание книги:
Старият магьосник повдигна рамене.
— Ами, старият граф Белефот ме прогони от Тимонс, защото съм му бил развалил момчето. Сякаш младият Белефот и сам нямаше да открие, че е доста надарен. Както и да е, поскитах се известно време, после се озовах в Саладор — нали херцог Лаури е известен с гостоприемството си към магьосниците. Скоро ми доскуча, тъй като нямах никаква работа, и Лаури ми каза, че Габот търсел човек, който да разбира от магия, за да го съветва как да се предпазва от тъмните Тъкачи на заклинания. И ето ме, миналата година дойдох да работя при барона.
— И откри ли нещо за моределските Тъкачи на заклинания? — попита Джеймс.
— Водя си записки, но ги оставих в Северен страж. Доста неща съм записал. Не всичко е ясно, пък и аз не съм кой знае какъв специалист по магии. Жалко, че не зная повече за западните елфи, тогава сигурно щях да имам по-ясна представа какво се готви. Като се върнем в замъка, ще ви покажа какво съм събрал. Но точно сега — той посочи право пред тях — се задава нов проблем.
Джеймс забави ход: приближаваха към два отряда — единият от хора, а другият — смесица от моредели и човеци. Членовете им бяха погълнати от разгорещен спор, който — тъкмо когато тримата се приближиха — заплашваше да прерасне в сбиване.
— Не ми пука какво е казал — заяви говорителят на изцяло човешкия отряд. — Кролдех не е готов да командва дори мухи, които ще нападат куче.
— Клели сте се във вярност! Платиха ви в злато! — отвърна главатарят на моределите. — Ще вървите където ви се казва, инак ще ви обявим за изменници.
— Подписах договор с Мороулф! Платиха ми с негово злато. Къде е той?
— Мороулф служи на баща си Делекан — както и всички ние. Той отиде на запад, защото така нареди баща му. Щом Делекан е наредил да ви командва Кролдех, него ще слушате сега.
Джеймс се преструваше на незаинтересуван от разговора, но поглъщаше всяка думичка.
Когато се отдалечиха, Локлир отбеляза:
— Мирише ми на размирици.
— Не е зле — кимна Джеймс и неочаквано спря коня.
— Какво има?
— Погледни онзи катапулт.
— Гледам го, но нищо не виждам.
— Не забелязваш ли нещо странно?
— Нищо особено. — Локлир повдигна рамене.
Патрус се засмя.
— От теб няма да стане генерал, момче. Какво щеше да направиш, ако искаш да преместиш тая пущина?
— Ами… щях да го разредя… — Той изведнъж се облещи. — Нима е зареден?
— Точно това се опитва да ни подскаже зоркият ти приятел — рече Патрус. — Не само че е зареден, но е обърнат в обратна посока.
— И ако не греша, грамадният камък, дето са го поставили в кошницата, ще тупне точно върху ей онзи хан. — Джеймс заобиколи катапулта и се насочи към споменатия хан…
— Това дали е добра идея? — попита Локлир.
— Вероятно не — съгласи се Джеймс.
Когато наближиха хана, отвътре излязоха няколко моредели.
— Къде сте тръгнали? — попита ги един от тях.
— Това ли е щабът? — отвърна с въпрос Джеймс.
— Това е щабквартирата на Кролдех.
— А Шупик вътре ли е?
— Не познавам никакъв Шупик — отвърна моределът, който, изглежда, отговаряше за охраната.
— Значи и тук го няма — подметна Джеймс и обърна коня към центъра на града.
Когато се отдалечиха, промърмори тихо, но така, че спътниците му да го чуят:
— На някой хич не му се нрави идеята да го командва Кролдех.
— Да не си намислил нещо? — попита Локлир.
— Локи, приятелю, хайде сега тримата да отскочим до едно местенце и да видим дали не можем да посеем нови раздори.
Патрус се изкикоти злорадо. Когато наближиха следващия хан, Локлир и Джеймс слязоха от конете, завързаха ги отпред и влязоха, следвани от стария магьосник.
Пъг се бе отпуснал уморено на стола в кабинета си в покоите, които Арута му бе отредил за времето, когато двамата с Катала пристигаха на посещение от Звезден пристан. Погледът му се замъгли, докато четеше поредния доклад от патрулите на принца, в който се описваше среща с някакъв моредел близо до Ябон.
Вече няколко часа прелистваше съобщения от патрули, шпиони и случайни наблюдатели, в търсене на някакви сведения за Шестимата, тайнствените съветници на Делекан. След разговора с Оуин, който му бе описал случая с Наго, в главата му постепенно се оформяше една крайно тревожна възможност.
Той се изправи, прекоси кабинета и застана до прозореца, от който се разкриваше гледка към залива и Горчиво море отвъд него. Бели зайчета подскачаха върху морските вълни, пришпорвани от хладния северен вятър. В далечината се виждаха закъснели кораби, бързащи да се приберат в закрития залив преди върху тях да се е стоварила с цялата си мощ задаващата се буря.