Без гордост и предразсъдъци

Затова реших, че е най-добре да не му обръщам никакво внимание. Преструвах се, че не съществува.

След това го видях с Мейв. Той се смееше, шегуваше се, показваше й снимките на внуците си. Разбрах, че не си е научил урока. Държеше се по абсолютно същия начин и с мама. (Между другото, само за твое сведение, той няма внуци. Никога не се е женил, а съпругата му никога не е загивала в катастрофа. А пък годежният пръстен на мама се оказа откраднат от една от бившите му „годеници“.) Нямаше да понеса същата гадост да се случи пред очите ми. Не можех да му позволя да причини подобно нещо на Мейв.

Затова онази сутрин, когато пътувахме към катедралата, реших да й разкажа какво се е случило с мама. Тя остана шокирана. Как иначе? Бе разочарована и много разстроена, за което искрено съжалявам. Според мен аз й спестих много повече болка. Така поне Мейв няма да преживее унижението и болката, на които са били подложени останалите жени.

До ден-днешен мама не е видяла и едно пени от трийсетте си хиляди. Много скоро ще се пенсионира и разчиташе на тези пари за старини. Всъщност парите бяха последното, което я измъчваше. Парите са просто пари, но няма начин да залепиш отново разкъсаното сърце, нали?

Знам какво си мислиш в момента. Моята дума срещу неговата, нали? Той е мил старец, а аз съм гадняр. Затова приложих някои изрезки от онова време. Не очаквам да ми повярваш, Емили, но всичко е черно на бяло — така че прецени и реши сама.

Преди да ги прочетеш, ти казвам сбогом. Беше ми много приятно, че се запознах с теб. Ако си дочела имейла чак дотук, благодаря ти.