Играчите на не-А

Госейн-Ашаргин се бе надявал, че просто ще се прехвърлят с деформатора от апартамента на Кранг и Патриша. Поне успя да наложи желанието си венерианецът да пътува със същия самолет.

Седнаха един до друг.

Госейн искаше да узнае много неща. Но му се струваше твърде вероятно в салона да са монтирани подслушващи устройства. Затова започна тържествено:

— Едва наскоро осъзнах каква е същността на отношенията ви с Пазителя.

Кранг кимна и отвърна със същата предпазливост:

— За мен е чест да се ползвам с доверието му.

За Джилбърт най-смайващото в тези отношения беше внезапното откровение, че още преди четири години Кранг бе избрал безпогрешно Секох и се бе присъединил към него, а не към Енро.

Разговорът продължи с вежливи увъртания и Госейн получи постепенно цялата информация, от която се нуждаеше. Изумителна история — венерианският детектив тайно се бе отправил в космическите простори, за да открие каква опасност заплашва не-А.

Точно Секох като главен съветник на диктатора бе възложил на Кранг ръководството на тайната база под повърхността на Венера. Но защо? За да бъде горгзината Рийша недосегаема за опитите на Енро да я направи своя съпруга.

Джилбърт си припомни внезапно обвинението на диктатора срещу Секох: „Отдавна си падаш по нея!“

Представи си низшия свещеник, изгарящ от копнеж по най-високопоставената дама на планетата. Такива чувства се потискат и остават само на подсъзнателно равнище и все пак всички завоевания на Секох оттогава едва ли са означавали нещо за него в сравнение с това неукротимо желание.

Друга подхвърлена от Кранг реплика му подсказа недвусмислено как бракът между него и Патриша е бил представен на йерарха като обикновена уловка, за да бъде защитена горгзината… и опазена от Енро до деня, когато Следовника ще я поиска за себе си.

Други думи на венерианеца, изречени привидно без всякаква връзка с останалото, само потвърдиха опасната измама.

— Когато човек се отърси от страха пред смъртта — тихо каза детективът, — освобождава се и от дребните несгоди. Само онези, които желаят да запазят живота си на всяка цена, са подвластни на житейските премеждия.

Ясно. Ако се стигнеше до най-лошото, Кранг и Патриша бяха готови да изберат смъртта.

Но какъв беше смисълът на нападението, прогонило Енро? Обяснението беше прикрито още по-грижливо и въпреки всичко зашемети Госейн. Важно е било да подтикнат диктатора към такова положение, че да приеме или дори сам да започне преговори за прекратяване на войната. Далече от родната си планета и осведомен, че сестра му е в ръцете на неговия враг, той имаше твърде сериозна подбуда да се стреми към мир, за да съсредоточи усилията си към повторното налагане на своята власт в Империята.