Нощна сянка
- Автор: Креймър Андреа
- Серия: Нощна сянка #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Болката, която раздираше мускулите ми, поотслабна, ала на нейно място се появи тъпо вцепенение, което бе много по-страшно.
— Напротив, има — острият тон на Шей проряза мъглата, която бе започнала да ме обгръща, и аз положих усилие да се съсредоточа.
Видях как свали якето си, изхлузи пуловера през главата си и съдра бялата си тениска.
— Какво правиш?
— Трябва да ме превърнеш в един от вас, Кала. Побързай, преди да съм изгубил кураж.
Той потрепери — колкото от студения въздух, толкова и от страх.
— Не!
— Няма време за спорове — отсече той и ме повдигна, така че сега главата ми почиваше върху врата му; тялото ми беше толкова изстинало, че допирът на топлата му кожа ме опари. — Направи така, че кръвта ми да може да те спаси.
— Ти си луд! — промълвих. — Не мога да го сторя. Няма значение какво ще стане с мен. Просто си върви. Бягай. Нищо няма да ти се случи.
— Как ли пък не. Ако ти умреш, с мен е свършено — възрази той. — Много добре го знаеш. Нуждая се от помощта ти.
— Никога не съм превръщала някого в Страж. Ами ако нещо се обърка?
— Хайде де — сопна се той. — Ухапване и някакво заклинание, нали така каза. Колко трудно може да е? — Той сложи ръка на тила ми и притисна лицето ми в рамото си. — Моля те, Кала.
Уханието на кожата му, прохладно-свежо като ледено езеро, ме обгърна и за малко успя да прогони замайването. От това обаче болката се завърна с удвоена сила, цялото ми тяло се молеше да бъде излекувано. Забих нокти в голите му гърди и по кожата му се стече кръв. Той настръхна, ала не се отдръпна. Кучешките ми зъби се заостриха. Шей ме улови за рамото и ме притисна плътно до себе си. Сепнато възклицание се откъсна от гърлото му, когато пръстите му потънаха в гъстата козина, а ръцете му се сключиха около тялото на снежнобял вълк. Забих зъби в рамото му и той рязко си пое дъх. Мускулите му се напрегнаха, но той не помръдна.
Кръв шурна от дълбоките рани, зейнали върху гърдите на Шей. Той простена и очите му се замъглиха. Олюля се, но не ме пусна. Аз си възвърнах човешката форма, вдигнах трепереща ръка към устата си и забих зъби в нежната кожа, след което притиснах раната си към полуразтворените му устни. Силите бързо ме напускаха, едвам се държах на краката си и трябваше да положа голямо усилие, за да прогоня замайването и да спра да треперя, докато изричах заклинанието с бързо отслабващ глас.
— Bellator silvae servi. Воин на гората, аз, алфата, те призовавам, за да ми помогнеш в моя час на нужда.
Подът на пещерата сякаш се залюля; лицето на Шей се замъгли пред очите ми, докато се мъчех да се съсредоточа върху него, надявайки се, че не съм объркала заклинанието.
Вълна от енергия пробяга по тялото на Шей. Той свали ръце от кръста ми и се свлече на земята. За миг остана да лежи напълно неподвижен, после рязко си пое дъх и се загърчи в яростни конвулсии. От устните му се изтръгна писък.
Загубила и последната си капчица сила, аз паднах на земята, борейки се да не загубя съзнание. До мен Шей продължаваше да се гърчи с разкривено лице, докато същността му се разкъсваше на две. Доскоро обикновен човек, сега цялото му същество се разделяше на две части — човек и вълк, истински Страж.
Изтече цяла минута, после още една. Очите ми бяха отворени, ала нито виждах, нито бях в състояние да помръдна. Трудно ми бе дори да дишам, струваше ми се, че черни вълни се надигат да ме погълнат. Тишината на пълното, безвъзвратно забвение започваше да се стеле в пещерата.
„Вече е твърде късно.“
Натежалите ми клепачи се затвориха.
Тихо скимтене отекна в мрака, усетих допира на мека козина и чух нокти да дращят по каменния под.
Опитах се да кажа нещо, ала от гърлото ми не излезе никакъв звук.
Нещо меко и топло се допря до разтворените ми устни, гореща струйка докосна езика ми и се стече в гърлото ми. Беше сладка, като див мед.
„Кръв от глутницата.“
— Пий, Кала — прошепна Шей. — Преглъщай, иначе ще се задавиш.
Трябваше да положа голямо усилие, за да накарам тялото си да ме послуша и да преглътне топлата кръв.
— Точно така — Шей погали косата ми. — Не забравяй да дишаш.
След няколко болезнени глътки вече не ми беше трудно да пия; чувствителността започна да се връща в крайниците ми, върна се и болката, ала бързо утихна. Очите ми се проясниха, земята под мен се успокои. Най-сетне бутнах ръката му настрани и се надигнах.
Шей притисна раната си с длан.
— Достатъчно ли е?