Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Той излял чашата наведнъж в гърлото си, а халифът се развеселил от измислиците му и възкликнал:
— За бога, Абул Хасан, обичам да другарувам с такива като тебе, защото си човек весел, доволен и лекомислен! Налей ми да ти помогна да свършим с тази дамаджана!
— Ти също ми харесваш! — засмял се Абул Хасан, напълнил чашата, подал му я и рекъл: — Да знаеш, че тази чаша се нарича Чудотворната!
— Прекрасно, Чудотворната! — възкликнал халифът. — Ти знаеш с кого да другаруваш! Няма подобна на тази Чудотворна!
— Много съм щастлив с тебе, защото и ти обичаш да се веселиш, а не си като някои, които постоянно са мрачни! Днес имам истински сътрапезник!
Развеселил се халифът. Чашата затанцувала между двамата, ту празна, ту пълна и накрая махмурлукът ги ударил в главата. Но халифът имал здрава глава и все му се искало да разбере защо Абул Хасан кани чужденци само по веднъж. Изчакал виното да се разбушува в главата му и казал:
— Абул Хасан, кажи ми какъв е занаятът ти, чий син си?
— Виждам, че и ти не пропускаш случай да подърдориш празни работи! — възкликнал Абул Хасан. — Право казва пословицата: „Гост имаш — празни приказки имаш!“ Аз съм син на търговец, когото Аллах дари в излишък с много блага… — разказал му цялата си история и завършил с думите: — И живях така, докато тази вечер не се срещнах с тебе! Гощавал съм младо и старо, но нито веднъж не съм се срещал с такъв веселяк!
Харесали се на халифа думите му, неговото благоразумие и съобразителност и казал:
— Ти си извършил постъпка, достойна за разумен мъж, щом си спестил половината от парите си! Разбрал си, че не всички дни преминават еднакво, изоставил си глупостите и безпътния живот, тръгнал си по пътя на разума. Хвала на Аллаха, че поради глупост не си пръснал и втората половина на богатството си! За бога, твоето благоразумие ми харесва. За това наистина те чака награда, защото всеки ден виждаш в дома си хора с чуждестранни дрехи и се учиш от тях на ум и разум, които преди не си знаел! Те ти разказват за страните си и продължавайки пътя си, те прославят и ти благодарят за угощението!
— Май доста приказвахме и забравихме нашата Чудотворна! — възкликнал Абул Хасан. — Я ми я подай чашата!
— По-скоро пий и ми върни чашата! — отговорил халифът.
— Не съм срещал веселяк като тебе! За мене казват, че съм безпътен, но ти си още по-безпътен!
Двамата пак започнали да пият и се веселят до полунощ. Тогава халифът се престорил на изморен и рекъл:
— Дойде време да спим, Абул Хасан, но преди да сме легнали, да ти кажа, че искам утре да стана по-раничко, ти може би още ще спиш! Искам отсега да ти благодаря и да ти пожелая всичко най-добро. И аз, както и ти, цял живот съм живял в охолство. Сега ми се ще да ми кажеш нямаш ли някакво желание в душата си, което не можеш да осъществиш! Аз бих могъл в този град да направя много неща, които ти би поискал, но сам не би могъл да постигнеш! Какво да направя за тебе? За мен би било чест да изпълня твоето желание заради благодеянието към мен през тази нощ!
— Благодаря ти! — отговорил Абул Хасан. — Вярвам в искрената ти обич към мен, но аз не съм човек алчен, доволен съм от това, което ми е отредил Създателят! Нямам никакви желания! Както и да е, благодаря ти, че ме почете, че хапна от храната ми, влезе в дома ми, толкова беден за толкова висок гост! Аз ще ти кажа, гостенино, какво е желанието ми, макар че за изпълнението му е властен единствен Аллах! В нашата махала ми омръзна от четиримата пазачи на джамията! Ден не минава тези проклети старци да не се скарат с някого наоколо и да не го набият. И още — имаме си един имам в махленската джамия — проклет старец! Кажеш му: „Мир вам!“, а той: „Да ослепееш дано!“ Готов е да се скара със собствената си сянка и сам да си оскубе брадата! Пък и муцуната му е гадна, противна, сякаш маймунска мутра! По своите дела тези старци си приличат като капки вода, сякаш са овчи тор от една и съща купчина!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че халифът се разсмял:
— И ти какво искаш да правиш с тези петима негодници?
— Моля Аллаха само за едно: да ми даде поне за ден да стана халиф вместо наместника на Аллаха, емира на правоверните Харун ар-Рашид!
— А ако станеш халиф, какво би направил?
— Ще възнаградя щедрите и великодушните, които като тебе оказват милост и благодеяние, после бих изпратил да ми доведат имама от махленската джамия и бих го натупал с четиристотин удара с камшик от слонска опашка, за да покажа на този проклетник как трябва да се държи! И още бих наградил и четиримата старци, пазачите, с по четиристотин удара и бих им наредил да не закачат хората и да не се бъркат, където не им е работа! Нека там си четат Корана, пък аз хляб ще им давам достатъчно!