Оръжието на тамплиерите
- Автор: Хури Реймънд
- Серия: Шон Райли и Тес Чайкин #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оръжието на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Константин познаваше всички тънкости на властта.
Вече беше сторил нещо велико - беше обединил империята. Преди възкачването му на трона Римската империя бе разделена на източна и западна част, всяка от които управлявана от отделен император. Предателствата и териториалните войни бяха станали ежедневие. А Константин сложи точка на всичко това. Взе властта чрез коварни политически маневри и поредица брилянтни военни кампании, като победи и двамата императори, и се обяви за единствен император на Изтока и Запада. Годината беше 324.
Но народът на неговата империя продължаваше да бъде разделен.
Освен между Изтока и Запада, той трябваше да изгради мостове и в религията - езичници срещу християни. И което беше още по-притеснително - християни срещу християни. Защото за наследството на проповедника, когото бяха започнали да наричат Исус Христос, имаше много и различни интерпретации, а споровете между отделните групи покръстени бяха започнали да прерастват в тежки схватки. Обвиненията в ерес се подхвърляха под път и над път. Случаите на хора, подложени на мъчения, зачестяваха. Особено злокобен бе примерът с Тома, епископа на Мараш. Отрязали му носа, ушите и устните, изболи му очите, изтръгнали му зъбите, отсекли му ръцете и краката.
Това трябваше да спре!
Тъкмо поради това Константин беше свикал епископите и старшите църковни служители от цялата империя, за да присъстват на първия официален събор на Църквата. Над триста прелати, придружени от още повече свещеници, дякони и презвитери, се бяха отзовали на неговото послание. Не дойде само епископът на Рим - папа Силвестър I. Изпрати като свои представители двама от най-висшите си легати.
Константин не се ядоса на отсъствието му. Имаше предостатъчно други проблеми - с далеч по-авторитарните епископи на Изтока. Затова нямаше нищо против лично да председателства събора, да размахва тежкия си жезъл, за да ги накара да седнат и да се укротят, а после и да водят спокойно дебатите си, докато постигнат съгласие.
По всички въпроси!
Константин осъзнаваше нарастващата популярност на християнската вяра. Неговата собствена майка бе станала ревностна християнка. Двадесет години преди това Диоклециан бе разпоредил всички църкви в империята да бъдат съборени, съкровищата им иззети, а свещените писания - изгорени. Тогава Диоклециан твърдеше, че действа по съвет на оракула на Аполон, но се провали. Константин прозря привлекателността на християнското послание за простия народ и стана свидетел на бързото му разпространение из цялата империя. И разбра, че ако се изрисува като велик защитник на тази вяра, а не като неин гонител като предшественика си, ще спечели хиляди последователи. А в далечните земи, които бе завладял, живееха всякакви варвари - от алемани до пикти и весготи. Трябваше да намери начин да ги обедини.
Една религия, обща за всички народи. Това би постигнало автоматично тази главна политическа цел. И тази религия беше християнството.
Дори и той не беше имунизиран срещу влиянието ѝ.
Спомни си за битката при моста Милвион преди повече от десетилетие, където армията му победи войските на неговия зет - император Максентий. В нощта преди решаващата битка той зърна в небето един знак, състоящ се от двете гръцки букви „хи" и „ро" - първите две букви от името на Христос. През същата нощ той сънува победата си и видя един мъж - може би самия Исус Христос, който му каза да влезе в бой и да победи в името на този знак. Накрая той заповяда този знак да бъде изрисуван на всички бойни знамена, а после бе благословен със зашеметяваща победа, която му осигури половината от империята, за която мечтаеше.
Оттогава насам този знак не бе престанал да му носи победи.
Константин познаваше тънкостите на властта, но освен това разбираше и тънкостите на хубавата легенда. Беше израснал сред видни религиозни мислители в Никомедия, Източната римска империя. Подобно на всички свои връстници, той също търсеше съветите на оракулите и вярваше в ползата от набожността. След онази съдбовна битка и по време на цялата си кампания Константин бе започнал да твърди, че божествена ръка му помага да постига победите си. Вдъхновен от древните писания, той бе започнал да гледа на себе си като на месия - цар воин, помазан от Бога, за да властва над хората и да ги поведе към златната ера на мира и благоденствието.