Авемпарта

-Не... ами, донякъде. Върна се обратно в Авемпарта да открадне другата половина от меча, в случай, че гиларабринът се опита да ни измами. Дори има шанс той да остави Тракия и Ариста в кулата, докато лети насам и тогава Ройс може да ги изведе.

Терън кимна замислено.

- Вие двамата бяхте от голяма полза за мен и дъщеря ми. Все още не зная защо; и не ми казвай, че е заради парите - Терън въздъхна. - Знаеш ли, никога не й отдадох дължимото. Никога не й обръщах внимание и я отблъсквах толкова много години. Тя ми беше просто дъщеря, а не син: още една уста, която щеше да ни коства допълнително, след като се омъжеше. Как изобщо ви е открила и убедила да биете целия този път е. просто не мисля, че някога ще проумея.

- Ейдриън - повика го Фанън, - ела да видиш какво открихме.

Ейдриън последва Фанън надолу до северната част на хълма, където

откри Тобис, Моувин и Магнус да работят над голям механизъм.

- Това е моят катапулт - гордо обясни застаналият до колата, в която се намираше дървената машина Тобис. Изглеждаше смешно в крещящите си дворцови дрехи, подпрян на патерица, която Магнус му бе измайсторил, счупеният му крак притиснат между две парчета дърво. - Изтеглиха я тук, когато бях смъкнат надолу в списъка. Прекрасна е, нали? Нарекох я Персефона, по името на жената на Новрон. Стори ми се подходящо, защото изучавах древна имперска история, за да я сглобя. Не беше никак лесно. Трябваше да науча древни езици, само за да мога да чета книгите.

- Току-що ли го построи?

- Разбира се, че не, глупави човече. Аз съм професор в Шеридън. Впрочем това се намира в Гхент. Седалището и на нифронската църква. В брилянтността си подкупих известни духовни лица, които ми разкриха истинската същност на надпреварата. Нямаше да бъде нелеп сблъсък на празноглавци, а предизвикателство за сразяването на легендарно създание. Това бе проблем, който аз можех да разреша; изискващ не груби мускули и липсващи зъби, а смайващ интелект като моя.

Ейдриън разгледа устройството. Масивна централна греда се издигаше на двадесет фута, а дългият дебел лост бе с един-два фута по-дълъг. Имаше платнена кофа прикачена за по-долна греда с пораждащи напрежение въжета. От двете страни на колата имаше по една масивна маниве-ла, свързана със зъбни колела.

- Виждал съм катапулти преди и този не прилича особено на тях.

- Това е защото го подложих на модификации за борбата с гилараб-рина.

- Беше се опитал - добави Магнус. - Както го беше настроил, нямаше да проработи, но сега вече ще.

- Дори вече изстреляхме няколко камъка - докладва Моувин.

- Имал съм известен опит с обсадни оръжия - каза Ейдриън. - И знам, че те се използват срещу нещо голямо, като поле войници или неподвижно: като стена. Но срещу единичен подвижен противник са неу-потребяеми. Не са достатъчно бързи, нито достатъчно точни.

- Точно затова проектирах този не само да изстрелва снаряди, но и мрежи - гордо заяви Тобис. - Това е много умно. Мрежите се изстрелват като големи топки и се разтварят по време на полет, улавяйки звяра и приковавайки го на земята, което ми осигурява време да презареди и спокойно да го смажа.