Съдба
- Автор: Бэгшоу Луиза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Руева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдба». Краткое содержание книги:
Години по-късно, на бляскаво парти в Манхатън, красивата Кейт привлича вниманието на медийния магнат Маркъс Броудър. Не след дълго той й предлага брак. На пръв поглед Маркъс е олицетворение на мечтите й: властен, красив, изтънчен и безумно богат. Тайна сватбена церемония в луксозен хотел поставя началото на охолния им съвместен живот.
Но ежедневното пазаруване на скъпи дрехи и бижута, храненето в изискани ресторанти и посещението на салони за красота скоро отегчават Кейт до смърт. Младата жена осъзнава, че копнее за истинска любов и кариера, които да осмислят дните й.
Кейт се осмелява да поиска развод и предизвиква гнева на унизения Маркъс, който заплашва да я унищожи. Тя започва нов живот, но първо трябва да се пребори с миналото си. И да повярва в съдбата, която й е отредила необикновена роля.
Тя затвори.
Кейт се облегна на стола си, опитвайки се да успокои дишането си. О, боже. О, боже. Беше взела на работа Жаклин Молтрано. Не беше сигурна дали това е най-добрият или най-лошият ход, който някога бе правила.
Жаклин я подозираше, че харесва Дейвид Ейбрамс… Е, добре — неподходящ пример, призна си тя. Ти наистина харесваш Ейбрамс. Жаклин си мислеше, че тя спи с Ейбрамс… Кейт си пое въздух с усилие. Отначало. Добре, Жаклин Молтрано смяташе, че тя се прицелва в Дейвид Ейбрамс с идеята да се сдобие с нов богат съпруг. Маркъс Броудър 2, както бе отбелязала. И с тръпка на срам Кейт предположи, че Дейвид Ейбрамс вероятно е на същото мнение.
Имаше само един начин да се измъкне от тази каша. Колкото и да беше ужасно, щеше да й се наложи да се обади в кабинета на Ейбрамс. И в действителност да разговаря отново с него. Защото той трябваше да отиде на тази среща с Жаки. Кейт имаше нужда от трудовия й договор и искаше журналистката да вярва, че е готова да й подхвърли Дейвид Ейбрамс като жертвено агне. В противен случай Жаки щеше да разтръби из целия град, че Кейт е хвърлила око на новия си шеф.
Мисълта беше ужасно смущаваща. Тя физически се размърда в стола си, гърчейки се от неудобство. Господи! Зави й се свят. Наистина не знаеше кое е по-лошо — да се обади на Ейбрамс сега или да остави такава бъбривка като Жаки да се раздрънка пред всеки хроникьор в Ню Йорк.
Той не се бе обадил.
Не бе изпратил имейл.
Тя бе отишла в апартамента му да говорят по работа, а…
Уф. Добре. Най-вероятно не й беше повярвал, мислейки, че явно е дошла да му се предложи.
А сега, след малката й бележка и пълната липса на контакт от негова страна, тя трябваше да му се обади.
Кейт зарови лице в ръцете си. Боже! Защо някой не изобрети машина на времето! Тя искаше да се върне в миналата нощ и да я промени… Колкото по-бързо събереше Жаки и Дейвид заедно, толкова по-добре.
Телефонът на бюрото й избръмча.
— Кейт Фокс. Какво? — кресна тя.
— Дейвид е.
Сърцето й препусна. Дланите й се навлажниха от прилива на адреналин. Не можеше да контролира мислите си. В ума й изникна една кристално ясна представа, в която той спеше до нея, а силните мускули под прошарените косъмчета на гърдите му се повдигаха и отпускаха. Споменът от удоволствието пропълзя в корема й. Тя си спомни как я бе обърнал върху онова легло, отнасяйки се с нея с такава небрежна власт.
Тялото й беше предател. Тя прехапа устни.
— Здравей — успя да произнесе.
Слава богу, че той не можеше да я види, да я види как се изчервява, как се раздалечават устните й, как се разширяват зениците й. Тя стисна здраво телефона, докато кокалчетата на пръстите й побеляха. Може би щеше да успее да блъфира. Беше длъжна, нали?
— Трябва да говоря с теб. Може ли да се видим?
— Наех Жаклин Молтрано — изтърси тя.
— Вярно? — За миг Кейт долови как той се пренастройва, обръщайки внимание на постижението й. — Как успя да го постигнеш? Впечатлен съм.
Тя се развълнува от думите му. Той беше велик издател, легенда. Кариеристката в нея имаше нужда от одобрението му.
— Обещах й същата заплата, която взема в момента. Но тя е единствена — побърза да добави. — Обещах й да публикуваме всичките й материали, да се отнасяме с нея като със звезда. Но иска допълнителна клауза в договора — право да напусне след шест месеца.
Той обмисли информацията.
— Много добра работа.
— Благодаря. — Тя въздъхна. Работата й позволяваше да си отскубне отново малко самоуважение. — Има уловка обаче. Тя ще подпише утре, но само ако й доставя теб.
Ето. Каза го. Може би Жаки щеше да разреши всичките й проблеми. Ще започне да се среща с Дейвид Ейбрамс и щеше да е все едно, че миналата нощ никога не се е случвала.
Единственият проблем беше, че част от нея мразеше тази идея.
— Какво имаш предвид да й доставиш мен?
— Ти си неженен. Ти си… — Тя преглътна. — Ти си привлекателен.
Още една пауза, след което тонът му отново се промени. Кейт разпозна хищника и желанието й към него се засили.
— Ами благодаря, госпожо. Аз пък си мислех, че сте на обратното мнение.
Тя подмина забележката.
— Иска да вечеря с теб. Не подлежи на преговори, а и тя е много красива… Моля те, съгласи се, става ли? Имам нужда да го направиш.
— Добре. Ще изляза да ям с нея. Веднъж.