Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
Той отново потупа плика.
— Повечето като че ли са на мнение, че някои хора в „Немезида“ настояват за по-твърд подход и поради известни само на тях причини за целта са се преместили в Израел. Останали са в „Немезида“ колкото да подават материали за уебсайта, но наред с това преследват и собствени войнствени цели. Един вид действие в действието. Обяснението изглежда резонно. Определено по-резонно от конспиративните теории, според които всичко това е някакъв сложен план за дискредитиране на организацията, измислен от специалните служби и/или от международен корпоративен заговор. Наистина не мога да се хвана на подобно обяснение.
От съседното сепаре отново се разнесе смях. В другото помещение коментаторът заговори по-възбудено и внезапно се надигна радостен рев — явно бяха вкарали гол. Бен Рои наклони глава, мъчейки се да разбере кой е повел. „Хапоел“. Мамка му. Послуша за момент и отново се обърна към Регев.
— Случайно да сте чували някой да споменава, че са свързани по някакъв начин с Мицпе Рамон?
Регев поклати глава.
— Дов ми каза, че според вас може да има някаква връзка. Дори да е така, не съм чувал нищо подобно.
Той отново прокара палец по гърлото на бутилката.
— Макар че като че ли има връзка с компания на име „Барън Корпорейшън“. Дов каза, че се интересувате и от тях.
Бен Рои се наведе напред.
— Каква връзка?
— Ами „Немезида“ явно имат някои неща за „Барън“ — каза Регев. — Или по-скоро срещу „Барън“. Направих бърз анализ… момент…
Той отвори плика, прерови съдържанието му и извади един лист.
— Това са всички случаи, в които „Немезида“ е атакувала „Барън“. Или поне всички съобщени случаи. Както виждате, те са доста. Много повече, отколкото за всяка друга компания, доколкото мога да преценя.
Бен Рои погледна листа и преброи деветнайсет отделни инцидента през последните седем години.
— „Барън“ са една от първите компании, попаднали под прицела на „Немезида“ — продължи Регев. — И атаките продължават на приливи и отливи оттогава, особено през последните години, откакто на сцената излезе израелската група. Бомбеният атентат в Тел Авив, за който ви казах, първата подобна постъпка на „Немезида“…
— Е била срещу „Барън“?
Регев кимна.
— Освен това са нахлували в офисите им, саботирали са няколко от инсталациите… все едно става въпрос за някаква вендета.
— Имаш ли представа защо? — попита Зиски.
— И по този повод има доста спекулации във форумите — отвърна Регев. — Има какви ли не теории, от обиден служител, забъркал се с „Немезида“, до някой корпоративен съперник, използващ организацията за сриване на конкуренцията. Никоя от тях не издържа. Лично аз предполагам, само предполагам, че от „Немезида“ са бесни, че на практика не могат да направят нищо на „Барън“. Най-лошото, което са открили за тях, е неспазването на някакви изисквания за безопасност и здравословна среда в техен обект в Австралия. Нещо, което едва ли би могло да се нарече разтърсваща новина. Сякаш „Барън“ са се измъкнали и те не могат да им го простят. Приели са го като лична обида.
Той сви рамене.
— Но пък е напълно възможно и да дрънкам абсолютни глупости. Както казах, когато стане въпрос за „Немезида в действие“, има един куп теории, но почти никакви факти. Нищо не пречи цялата организация да се ръководи и от марсианци.
Бен Рои се усмихна. Регев наклони глава, промърмори нещо на Зиски и си погледна часовника — огромен сребърен „Таг Хойзер“, който приличаше по-скоро на летателен уред.
— Май трябва да тръгвам — рече той.
— Сигурен ли сте, че не искате още една?
— По-добре не. Утре трябва да ставам рано.
Стисна бързо Зиски по рамото и стана. Бен Рои се дръпна, за да му направи място, и си стиснаха ръцете.
— Ще трябва да поразпитам — каза Регев. — Ще съобщя на Дов, ако ми хрумне още нещо.
— Оценявам го — отвърна Бен Рои. — И благодаря за разпечатките.
Регев махна с ръка и понечи да тръгне, но се спря.
— Вижте, не ми влиза в работата, но Дов спомена, че всичко това е свързано с онази жена в катедралата. Не се безпокойте, не е разкрил никакви подробности…
Бен Рои поклати глава, за да покаже, че всъщност не му пука какво му е разказал Зиски.
— Не виждам как „Немезида“ може да е замесена в подобно нещо. Определено не оправдавам методите им, но досега не са вземали на прицел някой, който не…