Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
Господин Уотсън заговори още преди Дани да е седнал.
— Виждам, че не сте теглили от сметката си през последните четири години, сър Никълъс — отбеляза той, докато гледаше екрана на компютъра си.
— Точно така.
— Вероятно сте били в чужбина.
— Не. Но в бъдеще възнамерявам да съм по-редовен клиент. При условие, естествено, че добре сте се грижили за авоарите ми.
— Надявам се сам да се уверите в това, сър Никълъс. Както знаете, плащаме три процента годишна лихва.
Не беше кой знае какво.
— И с колко разполагам сега?
— Седем хиляди, двеста и дванайсет паунда — отвърна Уилсън.
Дани въздъхна с облекчение и попита:
— А дали има някакви други сметки, документи или ценности на мое име при вас? — Управителят вдигна изненадано очи. — Баща ми почина наскоро, затова питам.
— Ще проверя, сър — рече Уилсън и натисна няколко клавиша. Изчака малко и поклати глава. — Изглежда, сметката на баща ви е била закрита преди два месеца и всичките му авоари са били прехвърлени в „Клайдсдейл Банк“ в Единбург.
— Разбирам — отбеляза Дани. — Чичо ми Хюго.
— Хюго Монкрийф е бил реципиентът, да — потвърди Уотсън.
— Така си и помислих.
— Мога ли да направя още нещо за вас, сър Никълъс?
— Да, искам да получа дебитна карта.
— Разбира се. Попълнете този формуляр, ако обичате. — Управителят побутна към него един лист. — Ще я получите на домашния си адрес до няколко дни.
Дани напрегна паметта си, за да не сбърка мястото и датата на раждане на Ник, както и второто му име. Не знаеше какво да напише в графите „годишен доход“ и професия.
— Има още нещо — обади се Дани, когато приключи с формуляра. — Имате ли представа къде бих могъл да получа оценка на това? — Той извади плика от вътрешния джоб на сакото си и го подаде през бюрото.
Управителят го разгледа и рече без колебание:
— При „Стенли Гибънс“. Лидери са в тази област и се ползват с международен авторитет.
— Къде мога да ги открия?
— Имат офис съвсем наблизо. Препоръчвам ви да говорите с господин Прендъргаст.
— Какъв късмет, че сте така добре информиран — отвърна с известна недоверчивост Дани.
— Грижим се за сметките им от сто и петдесет години.
Дани напусна банката с нови петстотин паунда в портфейла и се огледа за табела с надпис „Стенли Гибсън“. Междувременно влезе в магазин за мобилни телефони, за да отметне една точка от списъка си за покупки. Избра един от последните модели и докато уреждаха подробностите, попита служителя дали знае къде е офисът на „Стенли Гибсън“.
— Само на петдесет метра вляво.
Дани продължи в указаната посока и наистина скоро видя витрина с въпросния надпис над входа. Вътре, опрян на плота, седеше мъж, който разлистваше някакъв каталог.
— Господин Прендъргаст? — попита Дани.
— Да, с какво мога да ви помогна?
Дани извади плика и го сложи пред него.
— Господин Уотсън от „Кътс“ предположи, че ще сте в състояние да оцените това.
— С удоволствие — отвърна Прендъргаст и извади лупата си изпод плота. Известно време разглежда плика в мълчание. — Марката е първа емисия на петфранкова, имперска, пусната в чест на възраждането на Олимпийските игри. Сама по себе си тя не е с голяма стойност — няколкостотин паунда. Има обаче два допълнителни фактора, които вероятно биха допринесли за по-висока оценка на целия плик.
— А именно?
— Пощенското клеймо е от шести април 1896 година.
— И защо това е от значение? — попита Дани с надеждата, че гласът му не е издал нетърпението му.
— На тази дата се е провела церемонията по откриването на първите съвременни игри.
— А вторият фактор?
— Получателят и неговият адрес — отговори Прендъргаст с очевидно задоволство.
— Барон дьо Кубертен — побърза да уточни Дани.
— Той е основателят на съвременните Олимпийски игри. И това вече придава на плика ви колекционерска стойност.
— Можете ли да я определите? — попита Дани.