Твърдо падане

— Ако вие наредите нещо, ще напусна това място по-спокоен. — Той се огледа. Тълпата сякаш бе поизтъняла. Знаеше, че мнозина от най-важните клечки само се бяха мярнали и бяха напуснали, още преди самият той да дойде на приема. — Наредете на хората по безопасността да прегледат още веднъж района и автомобилите. Така ще съм по-спокоен.

— Имаме някакъв проблем ли? — попита Мъмфорд?

— Просто едно съвпадение. Нямам доказателства. Навярно е излишно. Но един грам предпазни мерки в повече…

Мъмфорд кимна:

— Ще предам на когото трябва.

Минута по-късно Дагит откри Кари в компанията на колега пушач. Смееха се. При звука на смеха й го щракна ревност.

Дагит поздрави непознатия с кимване и каза на Кари с извинителния глас на любовник:

— Ако щеш вярвай, но трябва да замина. Има едно съвещание… — Той потърси в погледа й нотка на разбиране. Видя само болка.

— Разбира се — рече тя, събирайки всичките си сили. — Случва се, нали?

Успя да скрие болката в гласа си, макар че очите й разкриваха истината и той си помисли, че ако не успееше да я убеди, можеше и да я изгуби. Тя изглеждаше спокойна и уравновесена, самото достойнство и сдържаност, а на него му хрумна, че бе истински щастливец да има такъв човек до себе си.

— А какво ще правим с Дънкан? — попита тя. — Искаш ли да отида при него?

Той не бе помислил за това. Съвещанието можеше да отиде с часове; не знаеше колко щеше да продължи.

— Можеш да се обадиш на мисис Кайък. Много ще ми помогнеш. И аз бих могъл да се обадя, ако…

— Не, аз ще го направя. Всичко е наред.

Но не беше. Той го знаеше, ала тя криеше истината, надянала изражение на сила и издръжливост. Беше я подложил на изпитание. То граничеше с психологическо оскърбление, помисли си той — начинът, по който проваляше обещание след обещание. А танците — тук той бе майсторът. Танците бяха докарали жена му, майката на сина му, да търси утеха в алкохола. А сега той се виждаше там, където бе започнал. Виждаше как не можеше да се промени — кораб, поел право към скалите, носен от неумолимите течения, които не му позволяват да смени курса си.

— Имаш ли транспорт? — попита тя и се порови в чантичката си. — Можеш да вземеш колата ми.

— Не, не бих могъл.

— Глупости. Разбира се, че можеш. Креншоуви са още тук. Ще ги помоля да ме откарат. — Тя му подаде ключовете. — Няма проблеми.

Той взе ключовете.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

Дагит усещаше, че Лин го чака и погледна през рамо към вратата. Когато пак погледна Кари разбра, че двете жени се гледаха предизвикателно. Без да сваля поглед от Лин, Кари попита с омекнал глас, сигурно вътрешно кипеше: