Фюри
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Фюри». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви, доктор Норбит.
— Наричай ме Триша — отвърна тя и излезе от стаята.
Няколко минути по-късно Ели дочу гласове. Вратата на спалнята се отвори и Фюри нахлу вътре. Младата жена ахна. Синини покриваха лицето му, а някой му бе дал риза, която изглеждаше така, все едно бе разкъсана на парчета. Той прекоси стаята само с няколко крачки, оставяйки вратата леко открехната. Седна внимателно и посегна към Ели, ръцете му я обгърнаха нежно. Вдигна я и я сложи в скута си, като я притисна силно до гърдите си.
— Добре ли си?
Тя обгърна с ръка врата му. Кожата около окото му бе посиняла, но не беше подута. Огледа останалите наранявания. Ръката й трепереше, когато докосна лицето му на единственото място, където изглеждаше незасегнато.
— Имам няколко шева на главата. Добре ли си? Какво е станало с теб?
Той изръмжа.
— Опитаха се да ме спрат, да не мога да стигна до теб. — Погледът му се задържа върху челото й. — Под превръзката има шевове?
— Само няколко. Всичко е наред. — Ръката й изостави лицето му и посегна към ризата, която носеше. Разтвори яката и погледна надолу към червените белези по гърдите му. Ужасеният й поглед се вдигна нагоре и се впи в очите му.
— Добре съм. Просто огромно недоразумение.
Ели се бореше да не заплаче.
— Много повече е.
Фюри я притисна по-силно.
— Да, но вече всичко е наред. Все пак научих нещо полезно.
— Какво?
— Следващия път ще барикадираме вратата.
За негово успокоение, устните на Ели се разтегнаха в усмивка.
— Искам да си ида вкъщи. Триша каза, че мога да си тръгвам. Само да ми донесе няколко хапчета против главоболие. Няма да можем да правим секс за около седмица и трябва да ме събуждаш през няколко часа, за да си сигурен, че съм добре.
Фюри трепна.
— Седмица, а? — Кафявите му очи омекнаха. — Радвам се, че си добре. Чух те как изпищя. Ужасих се, когато падна. Не мърдаше, можех да подуша кръвта ти.
— Добре съм.
Той стана, намествайки я в ръцете си.
— Хайде да си ходим у дома.
Младата жена притисна буза към рамото му и обгърна с ръце врата му. Знаеше, че е с пижама, но й бе безразлично дали някой ще я види. Фюри тръгна към вратата, като използва крака си, за да я отвори напълно. Слейд, Триша и Джъстис ги чакаха във всекидневната.
— Съжалявам — извини се тихо Джъстис. — Не знаех, иначе никога не бих нахлул в кухнята. — Погледна към Фюри. — Не вярвах, че може да я нараниш, но след последния път, просто не бях сигурен.
Доктор Норбит се намръщи.
— Последния път? Какво е станало?
— Още едно недоразумение, Триша. Друг път ще ти обясня — въздъхна Ели.
Лекарката подаде шишенце с таблетки.
— Аз ще го взема — предложи Слейд, като го грабна от ръката й. — Ще закарам Ели и Фюри до дома им. Ще изглежда доста странно, ако някой го види да носи жена, облечена в пижама.
— Вземи хапче, ако изпитваш болка — инструктира я Триша.
Слейд се поколеба на вратата.
— Искаш ли аз да я нося, Фюри? Тези електрошокови пистолети са доста болезнени.
— Аз ще се погрижа за нея — изръмжа младият мъж.
Слейд отвори вратата и отстъпи встрани. Фюри изнесе Ели от къщата и се запъти към автомобила, който ги чакаше на улицата. Слейд им отвори задната врата. Фюри намести Ели в ръцете си и седна с нея в колата. Движението предизвика вълна на болка в главата й. Простена тихо. Фюри изръмжа. Тя го погали нежно.
— Добре съм. Просто имам главоболие.
Той я притисна силно, явно бе разстроен. Ели бе шокирана, толкова лошо се бе развила вечерта им. Преглътна сълзите си от страх да не би Фюри да ги забележи и да се разстрои още.
Ели се усмихна на жените, събрали се около нея, в кухнята на общежитието. Осем от тях бяха нови, пристигнали тази сутрин. Тя бе шокирана, когато ги докараха пред вратата с куфарите им. Брийз бе застанала до нея, за да ги приветства.
— Те са толкова дребни — ахна Ели.
— Да — мрачно отбеляза Брийз — Така е.
Ели погледна към нея.
— Мислех, че всички сте високи?
Брийз се поколеба.
— Ние сме експериментални прототипове, Ели. Бяхме променени, за да сме по-силни и да можем да издържим на лекарствата, които тестваха. Медикаментите целяха да направят човека по-устойчив. Джъстис ни докара първи тук, защото сме по-здрави. По-издръжливи. А тези — вниманието на Брийз се насочи към новодошлите, които влизаха в общежитието, — тези наистина не са имали такъв късмет.
— Какво значи това?
Брийз й хвърли предупредителен поглед:
— По-късно.
След като Ели разпредели стаите, те се събраха в кухнята за първия урок. Тя изпитваше странно чувство да има около себе си жени, дребни колкото нея, че дори и по-малки, след като бе привикнала с огромния размер на жените от Новите видове. Новодошлите бяха високи около метър и петдесет, с дребни тела, наподобяващи повече крехкото човешкото телосложение. Само чертите на лицата им ги издаваха, че са от Новите видове. Бяха плахи и срамежливи, за разлика от по-едрите си посестрими. Ели им се усмихна, за да ги предразположи да се отпуснат.