Български психар
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500727
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Български психар». Краткое содержание книги:
- Кажете, г-н Щирлиц - слагам нова цигара в устата си, но не бързам да я паля, - каква е причната за вашето обаждане в тази прекрасна лятна вечер?
- Зарежи хумора, Петре. - Агента звучи гробовно сериозен. - Рязко го зарежи, защото имаш големи ядове.
- Слушам те.
- Преди малко беше атакуван. Нападнаха братята. Долф е добре, Силвестър и Арнолд са простреляни и са в болница. Яки момчета са и докторите казват, че ще прескочат трапа, въпреки че са ги понадупчили здраво. Пет охрани обаче са мъртви, страшна пукотовица е било.
- Кой? - Веселото ми настроение се е изпарило мигновено.
- Шпиндела се оказва само параван, има някой зад него. Схемата явно е много по-голяма. Номерът е, че след като твоите хора са го свитнали, все едно си ритнал гнездо на оси. Получавам доклади за нетипично раздвижване в контингента, появиха се някакви неизвестни за мен бригади, започва да ври и кипи навсякъде. Тези, които удариха братята, бяха страшни про-та, много над средното ниво. Ако не беше вашата военна подготовка, не се знае кой кого щеше да отнесе. Явно ти не си единственият в милата ни родина, който предпочита да ръководи от сенките.
- Явно е така, Николай. - Паля цигарата, тупвам шофьора по рамото и му казвам да спре. Слизам от колата и сядам на един камък до пътя. Луната е леко покрита с облаци и всичко е призрачно красиво, но цялата романтика ми бяга на майната си покрай този разговор. Махвам на охраната. - Пич, звъниш в къмпинга и им казваш да се вдигат оттам веднага.
- Петре, смятам, че трябва да реагираш мигновено - продължава Агента.
- Кога съм реагирал другояче, Кольо? Не знаем какво се случва, но както винаги трябва да се подготвим за най-лошия сценарий. Аз сега задействам моите хора, от теб само искам да впрегнеш всички ресурси и да разбереш кой седи зад тази атака и с каква сила разполага. Искам отговори максимално бързо.
- Веднага започвам да действам. Пази се - щом аз не съм усетил какво се случва, значи, става дума за нещо много сериозно.
Уточняваме още няколко детайла по телефона и аз затварям, защото трябва да звънна на братоците във Варвара. Звъня на Мишо, той вдига след цяла вечност и почти крещи, явно е сериозно на черешата:
- Аре бе, копеле, аре бе, докога ще те чакаме бе, тука е страшно, аре идвай...
- Млъквай, Мишо. - Той усеща, че съм сериозен, и спира да говори. - Вдигате се веднага оттам и се срещаме на мястото, където сме се разбрали да се събираме, когато дойде жегата.
- Какво се случва? - звучи почти изтрезнял.
- Случва се това, брат ми, че се намираме в състояние на война, само че не знаем с кого. Искам до пет минути да сте тръгнали, там ще говорим - и затварям.
После давам инструкции на шофьора да кара към Странджа. Там се намира едно голямо стопанство, в което сме се разбрали да се съберем, ако има жега. Стопанството е на наша фирма параван и няма никаква следа, че е свързано с нас. Разположено е в сърцето на Странджа и заема площ от над хиляда декара. Вътре има всичко - лозя, овошки, животни, дори по средата има нещо като микроязовир, който е фрашкан с риба. Освен всичко друго обаче в стопанството има и склад с оръжие, както и всички видове комуникации и удобства - нещо като резервен щаб. Оттам смятам да координирам действията на армията си. Докато колата се отдалечава на запад и морето остава зад нас, аз говоря по телефона и не след дълго „Звеното“ е напълно готово за екшън. Който и да ни е ударил, скоро ще разбере, че е направил най-голямата грешка в живота си.
Глава 10
Избор
• За кърваво-драматичен финал с елементи на тероризъм остани на тази страница.
• За спирка „Щастлив край“ се насочи към 233 страница.
• За военно-фантастичния завършек „Битката за Мордор“ или „Мутри срещу извънземни“ ела на 242 страница.
Финал 1
Гневът е дар.
„Рейдж Ъгенст дъ Машин“
Нещо, което си, ли е злото? Или е нещо, което правиш? Моята болка е постоянна и ярка и не се надявам на избавление за никого. Всъщност искам моята болка да се прехвърли и на други. Не искам никой да се измъкне. Но дори след като съм признал това - а аз съм го правил, безброй пъти, чрез всяко деяние, което съм извършвал, - заставайки лице в лице с тези истини, няма катарзис. Не получавам по-дълбоко познание за себе си, няма ново разбиране, което да извлека от своята изповед. Нямам никаква причина да ви кажа всичко това. Това признание е безсмислено...