Убийствена жега

— Как се чувствате, г-н Пъркинс, искате ли да повикам сестрата?

Той затвори очи за миг и поклати глава.

— Жаден съм.

Ники взе късче лед от чашата на количката му, подаде му го с лъжичката и го наблюдава, докато му се наслаждаваше.

— Благодаря ви… че помогнахте на жена ми. Преди да заспя, тя каза, че сте изпратили полицаи за нула време.

— Всичко е наред, г-н Пъркинс, дори в момента да не се чувствате много добре. — Тя му подаде още една лъжичка лед, без да я е помолил. — Видяхте ли кой ви причини това?

Той поклати глава и изкриви лице от болка.

— Който и да е бил, нападна ме в гръб. Кварталът обикновено не е опасен.

— Все още проучваме, но аз не смятам, че става дума за обир — Ники остави чашата на количката. — Възможно е това да е човекът, който се е опитал да проникне в апартамента ви. — Пъркинс кимна, сякаш и той бе обмислял същата възможност. — Не можем да бъдем абсолютно сигурни, защото съпругата ви не е видяла крадеца. Каза, че някой се е опитал да отвори прозореца, алармата се е включила и онзи е избягал.

— Бих се обзаложил — обади се Руук, — че е тръгнал по 96-а улица.

— Голям късметлия съм — добави Пъркинс, а Хийт скептично вдигна вежда.

— Нападателят е бил късметлия. Другият важен фактор е, че портфейлът и часовникът ви още са у вас.

— Взе ми куфарчето.

— Защото вероятно е искал точно него. — Ники повдигна чашата с леда, той поклати отрицателно глава и присви очи.

— Някой много държи да докопа ръкописа на Касиди Таун, г-н Пъркинс. — Засега Хийт не успяваше да убеди никой съдия да издаде заповед за претърсване в издателството и не й беше лесно да сподави раздразнението в гласа си. — Онзи, за който казахте, че не бил у вас.

— Не съм казвал, че не е у мен.

Зад нея Руук изсумтя — явно си мислеше същото, което и тя. Пъркинс очевидно се чувстваше по-добре, защото отново увърташе. Независимо дали носеше костюм или болнична пижама, той не можеше да не шикалкави.

— Добре, не казахте, че не е у вас, само се престорихте. Хрумвало ли ви е, че сега не е моментът да се хващате за думата?

Редакторът не отговори и отпусна глава на колосаната възглавница.

— Знаем какво сте носили в куфарчето си, открихме заглавната страница. Останалото вече не е там. — Тя изчака думите й да окажат влияние и реши да действа. — Виновникът още е на свобода. За момента разполагаме само с безполезни описания, така че ни е нужно нещо, което да ни подскаже какъв е мотивът му.

Не й беше приятно да тормози мъж с мозъчно сътресение, счупен крак и три спукани ребра, но това не значеше, че не би го направила. Ники реши да изиграе най-силната си карта — тази на страха.