Пиратски ширини

— Извънредно сте мила — рече той.

— И представа си нямате колко — отвърна тя и с едно бързо движение вдигна полата си до кръста. Беше изумително похотлив жест, но още по-изумително бе онова, което се намираше отдолу.

За прасците и бедрата й беше привързан солиден арсенал — два ножа и два пистолета.

— Казват, че скритите ми части са опасни — рече тя. — И вече знаете, че е така.

Хънтър бързо взе оръжията и ги напъха в колана си.

— Сър, само не стреляйте преждевременно.

— Бройте ме за един от държеливите.

— И до колко да броя?

— До сто — отвърна Хънтър. — Обещавам ви.

Тя погледна в посоката, накъдето беше отишъл пазачът.

— Някой друг път ще проверя — каза тя. — Междувременно няма ли да бъда изнасилена?

— Мисля, че така е най-добре — отвърна Хънтър и я свали на пода.

Тя запищя и завика. Пазачът се върна тичешком, видя какво става и бързо отключи вратата.

— Ах ти, мръсен пират — изръмжа той, след което ножът в юмрука на Хънтър се заби във врата му и той заотстъпва назад, вкопчил се в острието под брадичката си. Измъкна го и кръвта плисна като съскащ фонтан. Мъжът се свлече мъртъв на пода.

— Бързо, лейди — каза Хънтър и помогна на Ан Шарп да се изправи.

Навсякъде около тях затворниците се бяха смълчали; бяха чули какво става, но не издадоха нито звук. Хънтър тръгна да отключва килиите, после предаде ключовете на други да довършат работата.

— Колко стражи има при портите? — попита той Ан Шарп.

— Видях четирима — отвърна тя. — И още дузина по бойниците.

Това беше проблем за Хънтър. Стражите бяха англичани, а сърце не му даваше да убива сънародници.

— Трябва да действаме с измама — рече той. — Привикай капитана.

Тя кимна и излезе в двора. Хънтър остана скрит в сенките.

Не се чудеше на самообладанието на тази жена, която току-що бе видяла как най-брутално убиват човек. Не беше свикнал с превземките и малодушието на жените, така модно във френския и испанския двор. Англичанките бяха лишени от сантименталност и решителни, в някои отношения повече и от мъжете. И това важеше с еднаква сила както за жените от простолюдието, така и за благородните дами.

Капитанът на стражата тръгна към Ан Шарп и в последния момент видя дулото на пистолета, подаващо се от сенките. Хънтър му направи знак да приближи.

— Чуйте ме добре — рече той. — Можете да заповядате на хората си да се предадат и да хвърлят мускетите си на земята, и всички ще останат живи и здрави. Можете и да се биете, и да умрете до един.

— Очаквах бягството ви, сър — отвърна капитанът на стражата. — И се надявам, че ще си спомните за мен в идните дни.

— Ще видим — отвърна Хънтър, без да обещава нищо.

— Командир Скот ще предприеме действия утре сутринта — с официален тон каза капитанът.