Часовникът на Пандора

— Моля? Не смятате ли, че сте твърде скромен, доктор Сандърс? Нещо друго да искате? Чакайте, това да не е във връзка с онзи боинг с вируса на борда?

— Да, сър. Обаждам се от името на президентския екип, който работи по случая.

— Разбирам — каза вицепрезидентът след кратко мълчание. — Изчакайте така.

Прехвърлиха го на техническия отдел, а после на оперативния, откъдето му обещаха да проверят в компютрите.

— Не могат ли да побързат? — продължаваше да нервничи Шери.

Най-сетне гласът на вицепрезидента прозвуча отново в слушалката:

— Ето какво открихме, доктор Сандърс: единайсет наши клиенти са разговаряли от Исландия през последните седем часа, но девет от тях са звънели оттам и след часа за излитане на боинга, така че за вас представляват интерес само другите два номера.

— Чудесно. Бихте ли ми ги казали?

Любезният началник съобщи на Ръсти номерата и му даде инструкции как да установи връзка от обикновен телефон или по пейджър.

— Длъжен съм да ви предупредя, че нашите телефони не са предназначени за използване по време на полет. Ако някой държи антената близо до прозореца, може и да успее да чуе нещичко, но по-вероятно е нищо да не се получи.

— Ясно. А случайно да знаете на кого принадлежат двата телефона?

Последва ново мълчание.

— Ало… — започна Сандърс.

— При дадените обстоятелства, мисля, че мога да ви кажа имената на клиентите. Единият номер е регистриран на някой си Карл Уилхойт от Ен Би Си, Ню Йорк. Другият е на… не мога да разчета първото име… някой си Ланкастър от Манасас, Вирджиния.

— Да, записах. Хиляди благодарности.

Ръсти набра първия номер.

— Уилхойт — отговори почти веднага мъжки глас.

— Карл Уилхойт ли е?

— Бил, ти ли си? Не получи ли известието ми за часа на пристигане?

— Мистър Уилхойт, аз съм доктор Ръсти Сандърс от ЦРУ. Вие на борда на „Куантъм“-66 ли се намирате?

— Опазил ме бог! Не, аз само правя репортаж за него. Ние сме в частен самолет и се връщаме в Ню Йорк. Откъде взехте номера ми?

— Извинете за безпокойството. — Ръсти прекъсна и навъртя втория номер.

След осем позвънявания чу запис:

— Съжаляваме, набраният от вас номер не отговаря на нашия сигнал. Лицето, което търсите, ще получи съобщение, че сте се опитали да се свържете. Моля въведете кода на страната, кода на града и телефонния номер, от който се обаждате, а след като чуете сигнала, оставете и името си.

Ръсти изключи, после набра повторно същия номер.

— Остават четиринайсет минути, Ръсти! — потропа с крак Шери. — Само четиринайсет минути!

— Знам, Шери, знам.

Отново се изредиха пет, шест, седем позвънявания. Сега пак ще ми пуснат записа! — отчая се Ръсти и се приготви да затвори.